Месец след подписването на Меморандума между Правителството и Инициативния комитет за провеждане на общонационалния земеделски протест, Агрозона публикува анализ на Ивайло Тодоров. Равносметката: какво поиска бранша, какво получи и какво реално беше изпълнено.
Препечатваме анализа в оригиналния му вид, без редакторска намеса.
Първото искане по отношение на вноса от Украйна беше оформено в три разпоредби.
Член 1 от Меморандума гласи следното: “Забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на месец ноември, след което се въвежда лицензионен режим, който отчита необходимите количества на преработвателните предприятие за производствените им нужди. Ще се изработи лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица, съгласно договореното между Украйна и Европейската комисия. За вноса от Украйна на други продукти, включително сухо мляко и пчелен мед и пчелни продукти, ще се въведат правила за прилагане на лицензионен режим, ако вносът от Украйна надвишава 10% от общия обем по себестойност на вноса и вътрешнообщностната доставка в Република България за съответния тип продукт.”
Така разписана, тази разпоредба е изключително императивна и би трябвало още същия ден забраната да бъде факт. Като пример може да се даде забраната за внос, която Служебния кабинет на Гълъб Донев въведе едностранно с Решение на Министерския съвет. Към днешна дата обаче, все още няма акт от страна на Правителството или на Министерство на земеделието, чрез който да се забрани вноса на слънчоглед или на какъвто и да е друг продукт с произход от Украйна в България. Нещо повече, в свой отговор на депутатски въпрос, министър-председателят академик Денков казва:
„Република България не може да въведе едностранно забрана, тъй като това би било в противоречие с Решението на Народното събрание и с правото на Европейския съюз. Слънчогледът обаче, ще бъде обект на лицензиране от украинската администрация….“
По-нататък в отговора се упоменава, че Министърът на земеделието на Украйна е поел ангажимент до 30.11.2023 г. в Украйна да се забрани износът на слънчоглед, царевица, пшеница и рапица, предназначен за България. Упоменато е също така, че след тази дата ако България поиска, тези култури вече ще подлежат на лицензионен режим. По отношение на вноса на рафинираното и нерафинираното слънчогледово масло, сухо мляко, пчелен мед, замразени малини и бяла захар, вноса на тези продукти ще се проследява на седмична база, като ако надвишат 10% от общия внос в страната, те ще бъдат включени към лицензионния режим в Урайна.
Сам по себе си, този отговор означава, че България нито е искала нито е предвиждала да забрани или ограничи вноса от Украйна. За съжаление, вече месец след подписването на Меморандума в публичното пространство няма яснота кой и как от българска страна следи какво се внася в България, както и какъв е механизма при достигането на въпросните 10% от общия внос. Причината е, че в случаите не реекспорт на украински стоки (декларират се в друга страна, различна от България), те попадат в хипотезата на чл. 30 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който ако една стока влезе в Общността, никой не може да ограничава нейното свободно придвижване.
Формално погледнато и въпреки поетия ангажимент, България не е въвела никакъв механизъм, чрез който да се гарантира забрана за внос на слънчоглед с произход Украйна.
Член 2 от Меморандума би трябвало да разширява ангажиментът на Правителството във връзка с изпълнението на чл.1, защото задължава Агенция „Митници” на седмична база да публикува обемите за внос и износ на четирите зърнени култури и средната декларирана цена. Ангажимент има и за публикуване на обемите за внос и износ и средна декларирана цена за останалите продукти по чл. 1, но за съжаление това не се прави. На сайта на Агенция „Митници“ фигурира информация единствено за четирите култури, като прави впечатление, че конкретно внос на слънчоглед има и той всяка седмица се увеличава. За съжаление не става ясно и самия внос от къде е – от Украйна или от други трети страни.
Член 3 от Меморандума касае завишаването на граничния контрол. По този ангажимент все още няма никаква отчетност – колко пратки са влезли в страната, колко от тях са проверени, какви са резултатите и къде могат да бъдат открити. Поставянето в Меморандума на ангажимент за контрол, който така или иначе е вменен на МЗХ и БАБХ, без възможност за отчетност и проследяване на резултатите реално няма никаква добавена стойност. Ето защо не може да се каже дали този ангажимент е спазен или не.
Второто искане касае украинската помощ и е структурирано в една разпоредба:
Чл. 4. Прието е решение от Европейската комисия за съответствие на държавна помощ “Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна” за сумата от 150 млн. лева, а за допълнително осигурените средства в размер на 63 млн. лева е подадено уведомление SA. 109409, като се полагат максимални усилия за съкращаване сроковете за произнасяне от страна на ЕК до края на месец септември. В срок до 30.09 2023 г. ще се изплати общият размер от 213 млн. лв. По отношение отпадане тавана на помощта за Украйна, ще се изготви национална позиция за отпадане на тавана, която да бъде приета от Министерския Съвет до 27.09.2023 г., и ще се проведат разговори от министър-председателя на Република България с председателя на ЕК за отпадане таваните на помощта, след което ще бъде прието решение на УС на ДФЗ за изплащане на допустимата помощ.
По това искане реално поетите ангажименти са два – да се увеличи бюджетът на украинската помощ с допълнителни 63 милиона и да отпадне тавана от 250 000 евро. Преди да посочим какво е изпълнено и какво може да бъде изпълнено ще представим малко предистория.
На 24 март 2023 г. Европейската комисия разрешава на България да предостави на своите производители държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Исканият от България и одобрен от ЕК бюджет е в размер на 213 милиона лева – сума, която е точно половината от тази, която можем да дадем, а именно 426 милиона лева. Срокът за прилагане на тази помощ е до 31.12.2023 г., като на няколко транша в началото на лятото тази сума е изплатена.
На 08 септември, няколко дни преди въобще да се заговори за общонационалния земеделски протест, МЗХ изпраща искане до ЕК да разреши увеличението на бюджета на помощта с още 150 милиона лева. Искането е напълно формално, доколкото единствената промяна е размерът на общия бюджет и причини ЕК да го отхвърли няма. В следствие на протеста, на 20 септември в деня на подписването на Меморандума МЗХ изпраща ново искане за допълнително увеличаване на бюджета на помощта с още 63 милиона лева. Целта е да се достигне максимално разрешения бюджет от 426 милиона лева. Искането отново е формално, доколкото единствената промяна е в бюджета на помощта и няма причина ЕК да го отвхърли. На 27 септември 2023 г. ЕК одобрява увеличаването на бюджета. На 28 септември 2023 г. чрез Държавен фонд „Земеделие“ 34 695 земеделски стопани получиха 179 325 404 лв. Реално неразплатени останаха 44 386 527 лева. Тези средства, за съжаление, ще си останат неразплатени, фермерите няма да ги получат и ще се върнат обратно в националния бюджет. Причината да не могат да се платят е, че те трябва да се дадат на фермери, които са достигнали тавана на максималната сума, която може да се дава по тази помощ, а именно 500 000 лева на стопанство.
Това ни води и към втория ангажимент – отпадане на тавана от половин милиона лева на стопанство. Това ограничение е заложено конкретно от Европейската комисия за тази помощ и е валидно за всички европейски земеделски производители, доколкото тази помощ се отпуска в целия Европейски съюз. Премахването на този таван ще означава, че земеделските производители могат да получат подпомагане в неограничен размер, който може да стигне и примерно 2 000 000 евро на стопанство, стига бюджета на съответната Държава-членка да може да си го позволи. Какво обаче ще стане, ако не всички страни могат да си позволят в националните си бюджетно да заложат такива средства? Отговорът е прост – в две съседни страни производителите ще получат различни нива на подпомагане, разликата между които може да бъде в пъти. Това от своя страна в условията на общ пазар, ще изкриви конкурентноспособността и равнопоставеността на ниво Европейски съюз и ще противоречи на цялото европейско законодателство.
Дали всички членове на инициативния комитет са знаели, че едно такова искане не може да се случи, не е ясно. Едно обаче е сигурно – мнозинството от членовете не са били наясно. Правителството от своя страна обаче е било напълно наясно, че отпадането на тавана на помоща не е възможно. Единствената реална възможност е била да се поиска увеличение на тавана, например от 250 000 евро на 350 000 евро. За съжаление обаче, в случая това не е поискано. Редно е да споменем, че дори и да беше поискано, вероятността това да се случи е изключително минимална. Причината е, че за да бъде увеличен таванът, трябва първо мнозинството от Държавите членки да го поискат, а това към момента не е така. Второто нещо, което трябва да се случи е ЕК да има обосновка с колко точно да е увеличението, а такава обосновка въобще не е възлагана да се прави. Като прибавим тези причини към чисто административните срокове за съгласуване и приемане на едно такова решение от Колежа на комисарите, шанса да имаме увеличаване на тавана преди края на годината е почти нулев. В тази връзка, адекватното искане трябваше да бъде не падането на тавана, което касае само големите стопанства, а продължаването на помощта и през 2024 г., което щеше да бъде от полза за всички стопанства в България.
Третото искане касае Държавната помощ за напълно пропаднали площи и също е структурирана в една разпоредба:
Чл. 5. Земеделските стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по държавната помощ за компенсиране на 100% пропаднали площи, след обработване на заявленията, получават подпомагането в рамките на 3 работни дни. За останалите земеделски стопани остава срокът за подаване на заявление до 06.10.2023 г., като те ще получат плащането след обработка на заявленията. Да се променят Указанията за предоставяне на „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, конито могат да бъдат приравнени на природни бедствия”, настъпили през 2023 г. в посока възможност за прихващане на изискуеми публични задължения към държавния бюджет.
Реално погледнато, това е единственото адекватно искане, което беше напълно изпълнено. Изплатени са средства в размер на около 21 568 331 лв. на 786 земеделски стопани.
Четвъртото искане е относно Държавната помощ de minimis и стартиране на процес по формиране на политики в сектора
Четвъртото искане е относно Държавната помощ de minimis и стартиране на процес по формиране на политики в сектораЧл. 6. Помощта по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 47,5 млн. лева ще бъде осигурена от допълнителни средства от бюджета и ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките земеделските производители в сектор “Животновъдство”, в това число пчелен мед, и в сектор „Растениевъдство”. Разпределянето във всеки един от секторите ще бъде извършено по методика, изработена съвместно с Министерството на земеделието и храните.
На 19.10.2023 г. Министерски съвет взе Решение, с което се отпускат допълнителни 27,5 милиона средства. Тези средства, заедно с разполагаемите в ДФЗ-РА от преди подписването на Маморандума 20 милиона лева формират обещаните 47,5 милиона лева и към днешна дата са налични. Проблемът тук е, че в Меморандума няма фиксиран срок, до който средствата следва да се платят. Това означава, че формално искането да се осигурят средства е изпълнено, но кога администрацията ще ги разплати, не се знае. Това най-вероятно ще стане след края на годината поради чисто административни причини. Съгласно Меморандума, бюджета за Животновъдство и Растениевъдство ще бъде разделен поравно, а именно по 23,75 милиона. Големия проблем ще бъде вътрешното рапределение на тези средства, доколкото методиката по която ще става това разпределение тепърва ще се изготвя. Първата среща ще бъде на 06.11.2023 г., като на нея се очаква различните браншови организации да представят своето виждане за методика. Реално погледнато цялата налична информация се намира в МЗХ, БАБХ и ДФЗ-РА. Вместо в Меморандума да се записва съвместно изготвяне, трябваше да се изиска в срок от МЗХ да представи методика за разпределение на средствата, базирана на реални нужди. Разработването на методика заедно с брановите организации без данни, означава трудно постигане на компромис. При всички случаи това ще отнеме време, което съчетано с един месец прием означава плащане след края на годината. Формално средствата са осигурени, но при липса на срок, тяхното навременно изплащане е под въпрос.
Чл. 7. Министерството на земеделието и храните да започне разработването на комплекс от политики по браншове, които да повишат конкурентоспособността на съответния бранш и последващ план за действие.
Тази разпоредба сама по себе си е много обтекаема и с пожелателен текст. Причината е, че самата цел на съществуването на Министерство на земеделието и храните е да разработва политики, които да повишат конкурентоспособността на нашето земеделие. Така записан, този текст дава заявка от страна на бранша и признание от Правителството, че до 20.09.2023 г. или не е имало политики, или те не са били адекватни и не са били в състояние да повишат конкурентоспособността на българските земеделски производители. Спорен остава въпросът дaли от тук насетне при определяне на политиката в сектор Земеделие следва да се разглежда всеки един бранш сам за себе си или като съвкупност и част от агрохранителната верига.
Петото искане касае въвеждането на форсмажор при доказването на реализацията на мляко:
Чл. 8. Земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК.
За да бъде изпълнено това искане, Министерство на земеделието и храните следва да изготви анализ, който да покаже какъв е ефектът от вноса на сухо мляко от Украйна на пазара на мляко в България. Като резултат от този анализ, трябва да бъде видно дали всички производители на мляко в страната не могат да докажат реализация в следствие на вноса или само определена част. Този анализ е важен, защото на база данните от него ще трябва да се вземе решение, дали форсмажор ще се налага за цялата страна или ще се доказва индивидуално от всеки производител. Ако данните в анализа покажат нуждата от индивидуално доказване на форсмажор, то МЗХ следва да разработи методика, методология или някакъв друг механизъм, чрез който да бъде възможно всеки засегнат производител да получи подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа, без да доказва реализация на мляко. Едва финалната стъпка е одобрението от страна на Европейската комисия на този механизъм. За съжаление, към датата на изготвяне на настоящия документ, такива анализи, методологии и въобще действия от страна на администрацията по тяхното изготвяне не са представяни в публичното пространсто. Важно е да се отбележи, че изплащане на обвързаната подкрепа при спазване на чл. 8 от Маморандума без наличието на механизъм за доказване на форсмажор, е невъзможно. В тази връзка, ако администрацията забави изготвянето на този механизъм, изплащането на обвързаната подкрепа ще се отложи във времето. При това положение, ако с цел навременно получаване на обвързаната подкрепа бъде направено остъпление от изпълнението на настоящия член от Меморандума, то съществува реална опасност онази част от животновъдите, които имат легитимни очаквания да не доказват продукция, да бъдат ощетени и въобще да не получат подпомагане.
Автор: Ивайло Тодоров
