Материалът е публикуван в септмеврийския брой на списание Агрозона
Интервю на Светлана ТРИФОНОВСКА
– Г-н Тодоров, МЗХ взе решение да отвори експресно мярка 121 по старата Програма за развитие на селските на райони /ПРСР/. Вашият коментар?
– Като цяло това е положително, защото ще се усвоят пари, които иначе можем да загубим. Но от друга страна тази неочакваност създаде напрежение в сектора. Тъкмо хората започнаха да научават новата програма /ПРСР 2014 -2020/ и изведнъж отново се връщаме към старата. Напрежението е за всички по веригата – бенефициенти, консултанти, доставчици на техника, администрация. Сроковете са изключително кратки за всички. От едната страна за бенефициентите, които трябва да намерят финансиране и да осъществят проектите, от друга страна за търговците, които спешно трябва да доставят техниката. Всичко ще бъде „на ръба”. Доста инфарктно е положението. Всички земеделски производители се притесняват, дали ще успеят да реализират проектите си ако евентуално бъдат одобрени. Доставчиците пък искат аванси за машините, които се поръчват. И всичко се прави в бърз порядък в една изключително несигурна среда.
– Защо несигурна среда?
– Доста са проектите, които ще кандидатстват за одобрение, малко са парите. В същото време разнопосочна информация тече по различни канали и тя обърква хората. Така например не се казва ясно, че ще бъдат прилагани критериите по старата мярка и хората остават с впечатление, че ще се гледа кой пръв е подал проекта си. Напрежението и неяснотата са големи. В крайна сметка това няма как да се контролира от министерството. Може би по-отрано трябваше да се даде информация, че се предвижда нещо подобно, за да могат хората да се подготвят. Но виждаме, че в края на старата Програма се действа доста стихийно, за да не се загубят средства. И все пак всеки се опитва да си свърши работата, макар и в ситуация на кратки срокове и не съвсем ясни правила.
– Смятате ли, че става дума за предизборен PR или това решение има връзка с решенията на ЕК за пренасочване на средства от старата програма по други мерки в нея?
– Със сигурност няма предизборен пиар. Истината е, че много средства от старата ПРСР няма да могат да бъдат усвоени, поради неизпълнение на одобрени проекти, заради липса на финансиране, нещо за което много пъти сме говорили.Именно тези пари трябва да се даде възможност да се усвоят. Министерството логично тръгва към най-лесната мярка за усвояване на средства, а именно тази за закупуване на земеделска техника. Това са едни от най-бързите инвестиции, а има нагласа и опит от всички по веригата. От друга страна, с отварянето на 121 може да се облекчи приема по 4.1 от новата Програма, където зърнопризводителите останаха под прага за финансиране. Това е възможност и за тях.
– А след като парите ще бъдат усвоени по мярка 121, вероятно няма да останат такива за агроекология – нещо, което АЗПБ предложи наскоро?
– Не, не означава това. От диалога, който водим с МЗХ става ясно, че всички средства, които остават неусвоени от мерките по старата ПРСР ще бъдат използвани в посока агроекология и другите схеми на мярка 214 от старата програма.
– Все още ли сте на мнение, че въпреки предложенията на НПО от агросектора по време на различните работни групи, последната дума все пак е на чиновниците?
– Има такъв момент. Ето например нагласата на бранша по отношение на агроекологията. Двете най-големи асоциации АЗПБ и НАЗ бяхме против това да бъдат променяни критериите и да се намалява ставката, която се плаща за поетите ангажименти и то „в движение”. Както виждаме, този факт продължава да не се отчита от министерство на земеделието и те си вървят в посоката, която си бяха решили. Да, напълно съгласни сме, че в крайна сметка средствата, които се усвояват по всички схеми и мерки на Програмата са добре дошли за земеделието като цяло. И ако имаше един момент в началото на предходната ПРСР, когато не се усвояваха пари и постоянно губехме пари, особено по схемите за агроекология, сега вече не е така. Дори има недостиг, което според е мен е доста по-добре,отколкото да връщаме пари в Брюксел.
– И в крайна сметка какво става с агроекологията?
– Ами ако решението на министерството е да намали ставката и в същото време да увеличи изискванията, то това означава, че всички доброволно ще се откажат от мярката. Така ще останат да се прилагат мерките от новата ПРСР и за мен остава притеснението дали няма да имаме същия ефект, като преди – т.е. да не се усвояват средства. Предполагам, че тяхната аргументация произтича от притеснението, че ако решат да плащат сеитбооборота, е възможно само с едно плащане да свършат почти всички пари по направлението агроекология.
– Това не е ли разумно?
– Бих казал, че е напълно възможно да се окаже, че мерките в новата ПРСР не са така атрактивни за потенциалните бенефициенти и накрая пак да се чудим как да усвояваме пари. Т.е избягваме възможността да усвоим бързо средства, за да ги усвоим по друг начин, но ако този начин се окаже неатрактивен за хората и те не кандидатстват, пак ще се окажем с пари за връщане и малко време накрая.
– Свидетели сме как непрекъснато браншът, МЗХ и ДФЗ в работни групи обсъжда всички аспекти на ПРСР и ето че пак се стига до ситуации като сегашната. И пак има неясноти. Къде се къса връзката?
– Не, връзката не се къса, има диалог, но в крайна сметка някои решения на МЗХ се разминават с това, което иска браншът. Работа на институциите е да се стремят към справедливо разпределение на средствата, а работа на асоциациите – да защитават интересите на своите членове. Понякога се разбираме, друг път – не. МЗХ демонстрира желание за диалог и готовност за съвместна работа, но някои проблеми възникват в процеса на работата – не се изпипват детайлите в нормативните документи и се оставят вратички. И това със сигурност не се прави нарочно. Но по този начин недобронамерени и недобросъвестни бенефициенти се възползват от пропуските. Не знам защо във времето не се научихме „в крачка“ да променяме условията, така че бързо да се реагира и да се отстраняват грешките, защото винаги има хора, които ще искат да злоупотребят с предоставените в земеделието средства.
Не случайно още в самото начало на действие на ПРСР ние от АЗПБ предлагахме мерките да са облечени в юридическата форма, не като наредби, а като насоки за кандидатстване, така че да могат да бъдат променяни бързо, по примера на други програми. Така може много гъвкаво да се реагира, докато наредбите трябва да се променят, да се чака да се обнародват, а това е загуба на време.В работните групи, в които участват браншовиците, всички се опитваме да игнорираме тези потенциални опити за злоупотреба. Защото за никого не е полезно тези пари да отиват при хора, които не работят реално в земеделието.
Ето например, и сега се оказва, че след първия прием на мярката за инвестиции 4.1 от новата ПРСР, в нея ще трябва да се правят промени, а това ще забави процедурите.
– Какви промени?
– Видя се, че критериите за оценка на проектите, направени по този начин, отново не работят в посока изпълняване целите на програмата. Оказа се и че са малко точките за приоритетните сектори. Сега ние от АЗПБ имаме предложение да се въведат мерки, така че да се избегне „нагаждането“ към критериите за оценка.
– Ще илюстрирате ли с пример?
– Да. Един от критериите, които предлагахме по време на Комитета по наблюдение беше да се дават повече точки за проекти с устойчива заетост, такива, които създават повече работни места в селските райони. Всички участници в Комитета бързо го възприеха и това влезе като приоритет. Да, обаче така беше формулиран критерия, че всеки кандидат можеше да си напише някакъв брой работни места в проекта, без обосновка защо са му, така че ДФЗ да може да прецени дали наистина ще бъдат ангажирани хора в съответното производство със съответната инвестиция или тази бройка ще бъде поддържана само по време на мониторинга по един или друг начин, и то единствено, за да се получи предимство по този критерий. Защото, когато очакваш субсидия в голям размер като абсолютна стойност, мнозина са готови да плащат осигуровки за заложения в проекта брой хора, само за да получат предимство при кандидатстването. Има и други неща, които трябва така да бъдат променени, че да се игнорира „нагаждането“ на проекти, съгласно критериите.
– Възприеха ли се критериите, които АЗПБ предлага по мярка 4.2 от ПРСР, насочена към преработка на земеделски суровини?
– Това, което ние предлагаме в Работната група по 4.2, е да продължи приоритизиране на същите сектори, както по 4.1 – етерично маслени култури, плодове и зеленчуци, животновъдство, но да има условие и критерии така че да се даде предимство на онези, които преработват собствена продукция, както и на тези, които влагат в производството си български суровини.
– В интерес на истината обаче всичкисякаш предпочитат вносни суровини – и млеко, и месо, и зеленчукопрераротватели, защото им излиза по-евтино.
– Затова предлагаме, когато тази суровина е повече от 50% доставена от ЕС или трети страни, съответните преработватели да нямат предимство при кандидатстване. Няма логика да казваме, че цел на ПРСР е да стимулира гореизброените сектори, а същевременно да подкрепяме вносните суровини. Но, разбира се, очакваме съпротива от страна на преработвателите.
– Има ли шансове мярката за напояване да бъде отворена през есента, както твърдеше ръководството на МЗХ?
– От срещата, която направихме с ръководството на МЗХ, стана ясно, че може да се забави стартирането й. Не съм сигурен дали то може да се очаква през ноември, както е по индикативен график. Но тази мярка е много чакана и е много важна и то най-вече за приоритетните сектори.
Интервюто е публикувано в септемврийския брой на списание Агрозона
– Позицията по отношение на проблема с Агенцията за борба за градушките. Наистина ли трябва да бизнесът да си плаща за услугата с вид такси, каквито предложения се завъртяха наскоро?
– Първо, агенцията трябва да работи, но трябва да бъде администрирана от държавата и финансирана от нея, не може бизнесът сам да си плаща за тази услуга, тъй като няма как да се калкулират приходите. Има места в страната, където агенцията няма съответните структури и ако всички трябва да бъдат предпазвани, трябва да се направи някакво разделение. А и не може да се разчита изцяло бизнесът да я издържа. Освен това, предпазването от градушки не касае само нивите и земеделските площи, а и населението – и в селата, и градовете. Това че е под шапката на МЗХ не означава, че само земеделците имат полза от нейната работа.
