Преди три години „Ислямска държава“ (ИД) се обяви за световен халифат. През цялото това време терористичната организация успява да води тежки боеве и по някакъв начин да изхранва не само собствените си бойци, но и населението в контролираните територии. Как обаче постига това?
Терористична групировка с държавни амбиции
ИД няма общо икономическо пространство, паричната й система е мулти-валута – там свободно се търгуват иракски, сирийски лири и щатски долари. Частната собственост е призната условно, но няма гаранция, че рано или късно няма да бъде отнета.
Групировката се смята за държава и се опитва да поддържа подобен имидж, като инвестира в него много пари. Смята се, че бюджетът на терористите е запълнен с добив на нефт и газ, грабеж, изнудване и трафик на хора и земеделие. Общият размер на финансовите резерви през 2015 г. се оценява на около 7 млрд. долара.
Друга част от приходите в бюджета на ИД бяха допълнителни данъци, наложени на собствениците на земя – плащане за това, че терористите не ограбват фермата.
Селското стопанство е стратегически важен отрасъл за ИД
В покрайнините на Ербил от боевете е избягал фермерът Паулис. Преди той живеел близо до Мосул, собственик на малка ферма, върху която е отглеждал пшеница. След конфликта, Паулис е принуден да избяга със семейството си, оставяйки своята собственост на терористите.
“Няколко седмици след бягството на мобилния ми телефон звънна непознат, който се представи като боец на ИД. Той ме попита защо съм напуснал и не работя в областта. Тогава ме покани да се върна и да се гарантира безопасността ми, ако плащам данък, който е $ 500 “, казва Паулис пред американското списание Huffingtonpost.
Този пример добре илюстрира подхода на терористите. Те се опитват да печелят, налагайки глоби и данъци на фермерите, които за сметка на това работят за тях, а не за себе си.
Фермерите са важен източник на доходи за ИД, особено предвид факта, че Багдад е спрял да плаща заплати на контролираната от ИД територия, а другите видове доходи са нестабилни и понякога дори единични. Освен това финансовата ситуация се е влошила значително в последно време заради спада на цените на петрола, намаляване на финансирането от чужбина и спад на пазара на трафик на хора.
Милиони тонове зърно изчезват
Мнозина фермери разказват пред световните медии за набезите върху тяхната продукция от страна на ИД. Терористите изнасят с камиони жито, животни, продукция и др. Освен, че граби и продава стоката, „халифатът“ прави и дъмпинг на цените. Земеделските производители, които се опитват да запазят бизнеса си в свободната част на Ирак и Сирия са принудени да продават зърното си на цени 2-3 пъти по-ниска от пазарните.
Военните от редовното правителство трябва изкуствено да поддържат цените на хляба, за да няма бунтове.
Изземването на основните региони на зърното в Ирак и Сирия позволи на бойците да спечелят много. През 2015 г. в окупираните провинции ИД произведе 2,45 млн. тона зърно. Местният пазар консумира само 850 хил. тона зърно, а къде отиват останалите не е известно. Предполага се, че продуктите се доставят незаконно в Турция, където цените на зърното са по-високи.
Отрасъл без перспектива
През 2016-2017 г. ИД претърпя значителни териториални загуби. Терористите загубиха Палмира в Сирия, а иракските войски разбиха Фалуджу и скоро ще освободят Мосул на север.
„Ислямска държава“ обаче все още заема ключови земеделски площи – част от плодородните земи на долината на река Ефрат. Но има съмнения, че тези територии ще донесат добра реколта. Държавата иззе семената на земеделците и терористите няма как самостоятелно да извършват сеитба. Съществува и проблем при получаването на торове и гориво.
Това означава само едно нещо: през следващата година ще падне производството на зърно, което ще удари още повече икономиката на ИД и ще застраши продоволствената сигурност на региона.
Сирия е загубила половината от аграрното си производство
Общата картина на земеделието в Сирия и Ирак след нашествията на ИД съвсем не е розова. Сирийското селско стопанство е осигурявало 20% от БВП в предвоенните години. Тогава е имало държавна социална програма, която е предвиждала субсидиране на производството на зърнени култури. След като сирийското правителство загуби контрол над значителна част от територията на страната, размерът на субсидиите бе намален – това доведе до повишаване на цените на хранителните продукти и обезценяване на националната валута. За да се стабилизират цените в контролираните територии, правителството бе принудено да внася пшеница от Украйна и Русия. 
Аграрните райони на Сирия бяха сериозно засегнати от унищожаването на инфраструктурата, земеделските земи и машините. Производителите не разполагат с ресурси и се сблъскват с проблеми в транспорта, тъй като някои пътища не се контролират от държавата. Съществуват трудности при съхранението на реколтата. Тези фактори принуждават земеделците да продават фермите си и да отидат в чужбина.
Под контрола на „Ислямска държава“ има провинции, които представляват половината селскостопанско производство в Сирия. През сезон 2015-2016 сирийците са използвали най-малката площ за сеитба в продължение на десетилетия – 1,5 пъти по-малко земя е била засадена и реколтата е била 2 пъти по-малка, отколкото в предконфликтната година.
Оръжията провалят и най-смелите планове в Ирак
Другата жертва на халифата – Ирак, никога не е била световен лидер в селското стопанство. Горещият климат и лошото качество на земята не позволяват на страната да има развит аграрен сектор. Максималният добив на пшеница никога не се е увеличавал над 2 тона/ха, а качеството също е много ниско. В продължение на много години ситуацията с нуждите на народа бяха решени от приходите от износа на газ и нефт.
Правителството обаче се стремеше да поправи ситуацията, а в плановете за развитие на страната до 2017 г. селското стопанство бе определено като един от шестте приоритетни сектора.
Изпълнението на плановете обаче беше затруднено от инвазията на „Ислямска държава“ през 2014 г. Инфраструктурата и напоителните системи бяха унищожени,а складовете и оранжериите значително повредени.
Липсата на всичко това доведе до разпространението на плевели и вредители, намалявайки добивите. Много оборудване бе унищожено или конфискувано за военни нужди. Хиляди семейства напуснаха конфликтната зона, оставяйки фермите и домовете си.
В същото време повече от 200 000 земеделски стопани и жители на селските райони, които се занимават със селскостопанско производство, остават на територията, обитавана от бойците.
За годината на активна борба, терористите са били в състояние да превземат три важни земеделски райони- Салах ал-Дин, Киркук и Ниневия, които преди войната са произвеждали половината зърнени култури в Ирак.
