През ноември световните цени на хранителните стоки се повишиха до почти шестгодишен връх. ФАО също така намалява прогнозите си за зърнени култури и отбелязва, че 45 държави се нуждаят от външна помощ за храна
Глобалните цени на хранителните стоки се повишиха рязко през ноември до най-високото си ниво от близо шест години, според референтен доклад на ООН, публикуван през миналата седмица.
Индексът на цените на храните на ФАО е средно 105,0 пункта през месеца, което е с 3,9% повече от октомври и 6,5% по-високо от стойността си година по-рано. Месечното увеличение е най-рязкото от юли 2012 г., което поставя индекса на най-високото си ниво от декември 2014 г., съобщиха от Организацията за прехрана и земеделие.
Индексът на цените на храните на ФАО проследява промените в международните цени на най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки. Всички негови подиндекси също се повишиха през ноември.
При цените на растителното масло индексът на ФАО спечели зашеметяващите 14,5% през месеца, воден от продължаващото нарастване на цените на палмовото масло, свързано с рязкото свиване на нивата на световните запаси.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО е нараснал с 2,5% от октомври и е средно с 19,9% по-висок от ноември 2019 г. Цените на износа на пшеницата са се повишили, отчитайки намалените перспективи за реколта в Аржентина, както и цените на царевицата поради по-ниските очаквания на производството в Съединените американски щати и Украйна, както и големи покупки от Китай. Международните цени на ориза се запазиха стабилни през месеца.
Ръстът на индексът на цените на захарта на ФАО е с 3,3 процента на месечна база на фона на нарастващите очаквания за глобален производствен дефицит през предстоящия пазарен сезон, тъй като неблагоприятните метеорологични условия доведоха до по-слаби перспективи за посевите в Европейския съюз, Руската федерация и Тайланд.
Индексът на цените на млечните продукти на ФАО се е увеличил с 0,9% до почти 18-месечен връх, обусловен главно от по-твърдите цени на маслото и сиренето и нарастващите продажби на дребно в Европа през сезонен нисък период за производство на мляко в региона.
0,9% повишение има индексът на цените на месото спрямо октомври, но все още е с 13,7% под стойността си преди година. Цените на месото от едър рогат добитък, овце и свине се увеличиха, докато тези на птиче месо спаднаха.
Спад в прогнозата за производството на зърнени култури за 2020 г.
ФАО допълнително намали прогнозата си за световно производство на зърнени култури през 2020 г., която сега възлиза на 2 742 милиона тона – все още рекордно високо и с 1,3 процента над резултата от предходната година.
Новите прогнози сочат към световното производство на едри зърнени култури от 1 470 милиона тона, производството на пшеница от 761,7 милиона тона и производството на ориз от 508,4 милиона тона.
Говорейки за перспективите, трябва да се отбележи, че понастоящем засяването на зимна пшеница е в разгара си в Северното полукълбо и се очаква увеличаване на площта в редица големи страни производители, поради нарастването на пазарните цени. В същото време установените сухи метеорологични условия в САЩ, причинени от феномена Ла Ниня, доведоха до известно влошаване на условията за развитие на културите.
Прогнозира се глобалното потребление на зърнени култури през сезона на реколта 2020-2021 г. да достигне 2,744 милиона тона, което е с 1,9% повече от сезона 2019-2020 и се дължи на очакваното увеличение на потреблението на царевица и сорго в Китай и също така увеличи производството на етанол на основата на царевица в Бразилия и САЩ.
Прогнозираният обем на световната търговия със зърнени култури за сезон 2020-2021 е 454,6 милиона тона, което се дължи главно на по-високите от очакваните обеми на търговия с царевица в САЩ и продължаващите силни покупки от Китай.
COVID-19, Ла Ниня и несигурност на храните
Въздействието на пандемията COVID-19, особено по отношение на загубата на доходи, е важен фактор, определящ мащаба на глобалния проблем с несигурността на храните. Пандемията изостря и изостря и без това ужасна среда, предизвикана от конфликти, вредители и метеорологични бедствия, включително скорошни урагани в Централна Америка и наводнения в Африка.
Публикация на Отдела за пазари и търговия на ФАО сочи, че 45 държави, от които 34 в Африка, все още се нуждаят от външна хранителна помощ. Докладът отбелязва, че развитието на феномена Ла Ниня увеличава риска от над средните валежи в Южна Африка и Източна Азия, докато в части от Средна и Източна Азия и Източна Африка може да намалее, с потенциално неблагоприятни последици за нивото производство.
Следните 45 държави се нуждаят от външна хранителна помощ: Афганистан, Бангладеш, Буркина Фасо, Бурунди, Венецуела, Хаити, Гвинея, Демократична република Конго, Джибути, Замбия, Зимбабве, Ирак, Йемен, Кабо Верде, Камерун, Кения, Конго, Корея Народна демократична република, Лесото, Либерия, Ливан, Либия, Мавритания, Мадагаскар, Малави, Мали, Мозамбик, Мианмар, Намибия, Нигер, Нигерия, Обединена република Танзания, Пакистан, Сенегал, Сирийска Арабска република, Сомалия, Судан, Сиера Леоне , Уганда, Централноафриканската република, Чад, Еритрея, Есватини, Етиопия и Южен Судан.
