Скокът при пшеницата и млечните продукти предизвикват четвърто поредно месечно увеличение
Барометърът на цените на хранителните стоки на международните пазари се повиши за четвърти пореден месец през ноември, воден от силното търсене на пшеница и млечни продукти, съобщи днес Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Индексът на цените на храните на ФАО е средно 134,4 пункта за месеца, което е с 1,2 процента повече, отколкото през октомври. Индексът, който проследява месечните промени в международните цени на обичайно търгуваните хранителни стоки, е с 27,3% по-висок от нивото си през ноември 2020 г.
Цените на млечните продукти на ФАО доведоха до общото покачване през ноември, нараствайки с 3,4 процента спрямо предходния месец. Силното глобално търсене се запази при масло и мляко на прах, тъй като купувачите се стремяха да осигурят спот доставки в очакване свиване на пазарите.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се е увеличил с 3,1% през ноември спрямо предходния месец и е с 23,2% по-висок от нивото си отпреди година. Експортните цени на царевицата се повишиха леко, а международните цени на ориза останаха като цяло стабилни, докато пазарните стойности при пшеницата достигнаха най-високото си ниво от май 2011 г. Увеличението отразява силното търсене на фона на ограничените доставки, особено на пшеница с по-високо качество, освен това цените бяха подкрепени и от опасения за преждевременни дъждове в Австралия и несигурността относно потенциалните промени в мерките за износ в Руската федерация.
Индексът на цените на захарта на ФАО е с 1,4 процента по-висок през ноември, отколкото през октомври и с близо 40 процента над нивото си през ноември 2020 г. Увеличението се дължи главно на по-високите цени на етанола, въпреки че големите доставки от Индия и положителната перспектива за износ на захар от Тайланд смекчаха възходящият натиск върху котировките.
При растителното масло обаче има понижение на индекса на цените с 0,3 процента спрямо рекордно високото ниво, достигнато през октомври, което отразява по-ниските стойности за соевото и рапичното масло, както и по-ниските цени на суровия петрол. Международните цени на палмово масло останаха стабилни.
Индексът на цените на месото на FAO се понижи с 0,9 процента, което е четвъртият пореден месечен спад. Намалените покупки на свинско месо от Китай доведе до по-ниски международни котировки, докато цените на овцете също паднаха рязко поради увеличените доставки за износ от Австралия. Цените на говеждото и птичето месо бяха до голяма степен стабилни.
Рекордно производство на зърнени храни
Новата справка за предлагането и търсенето на зърнени култури на FAO, прогнозира световно производство на зърнени култури в размер на 2 791 милиона тона през 2021 г., което е нов рекорд и 0,7 % по-високо от предходната година. В сравнение с 2020 г. се очаква производството на едро зърно и ориз в световен мащаб да нарасне съответно с 1,4% и 0,9%, докато това при пшеницата да спадне с 1%.
Предвижда се световното използване на зърнени култури през 2021/22 г. да нарасне с 1,7% до 2 810 милиона тона, докато световните запаси от зърнени култури до края на сезоните през 2022 г. се очаква да намалеят с 0,9 процента от нивата на отваряне. Съотношението между запасите и употребата от 28,6 процента „все пак ще показва добра ситуация на доставките като цяло“, според ФАО.
Прогнозира се глобалната търговия със зърнени култури през 2021/22 г. да нарасне с 0,7% до 480 милиона тона, като очакваното увеличение на световната търговия с пшеница с 2,2 процента ще компенсира вероятното свиване на търговията с едри зърна.
Производството на култури ще спадне в страни с ниски доходи на хранителен дефицит
Конфликтите и сушата изострят условията на продоволствена несигурност в няколко части на света, особено в Източна и Западна Африка, според последния доклад за перспективите на реколтата и състоянието на храните , също публикуван днес. ФАО оценява, че в световен мащаб 44 държави, включително 33 в Африка, девет в Азия и две в Латинска Америка и Карибите, се нуждаят от външна помощ за храна.
