“Христос Воскресе!”, с тези думи от Великден до Петдесетница православните християни ще се поздравяват в чест на възкресението на Исус Христос, Спасителя на човечеството според християнски свят. Отговорът на този поздрав е: “Воистина воскресе!”
Великден е Празникът на празниците, най-големият за християнския свят. Според Библията Спасителят възкръснал на третия ден, след като бил разпънат на кръст и положен в гробница. Жени мироносци отишли на гроба с намерение да помажат с миро тялото на Исус Христос, но на входа на гробницата били посрещнати от Ангел, който им съобщил, че Спасителят не е вътре.
Тази година Празникът на всички празници се празнува на една и съща дата от православни и католици. По правило се чества в неделята след Цветница, а датата му е подвижна, тъй като зависи от първото пълнолуние след пролетното равноденствие за съответната година.
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася от храма запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи. След службата миряните занасят свещите у дома. Този обичай напомня паленето на свещи от миряните след слизането на Благодатния огън в Йерусалим, в храма “Св. Възкресение”.
Седмицата след Великия ден е наречена Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за хората. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите: „Христос Воскресе“.
По българска традиция в празничните дни се посещават родители и кумове, носят се дарове – великденски козунаци и боядисани яйца, засвидетелстват се обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата жертвена кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. За първи път с боядисани яйца християните се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Вярва се, че онзи, чието яйце остане здраво, ще бъде здрав през цялата година.
От 2 април 1991 г. Възкресение Христово е официален празник с решение на VII Велико народно събрание.