Добруджанският земеделски институт направи годишен отчет за научната и научно-производствената дейност през миналата година, съобщава “Дарик”. Директорът на института проф. Иван Киряков изрази удовлетвореност от постигнатите резултати.
През 2015 г. институтът е поддържал и реализирал 35 сорта пшеница, 5 сорта твърда пшеница, 10 сорта тритикале, 3 сорта ечемик, 1 сорт фасул, 1 сорт леща, 2 сорта грах и 22 родителски линии на хибриди. В продължение на три години изпитвания институтът предлага нов сор тритикале – „Борислав”. В последните няколко години се създават по 1-2 сорта тритикале, разработени от водещия селекционер в тази култура в Европа доц. Байчев. По думите на проф. Киряков тритикалето е много подходящо за производство на диетични хлябове, тъй като е богато на лизин. До 20-30% може да е съставът му в брашното за хляб, но у нас не се прави, търси се за силаж и като биомаса за биогориво, коментира професорът.
От изказването му е станало ясно, че земеделският институт печели, продавайки авторско право на фирми, които искат да вземат хибриди на института и да ги регистрират в чужбина. Това се отнася за хибриди слънчоглед, неразпространени у нас, но търсени в чужбина – Румъния, Украйна, Турция, Беларус, Русия, Казахстан.
Така в Румъния са признати и вписани в европейската сортова листа 5 хибрида слънчоглед на ДЗИ. Фирмата, закупила авторското право, ще ги разпространи и в Русия, Украйна и в ЕС. В Молдова е признат един хибрид. В Турция интересът към български сортове е силен и институтът е дал повече от 15 сорта зърнено-житни култури за изпитване. Миналата година успешно са преминали изпитания 2 сорта пшеница, посочва “Дарик”.
През миналата година институтът е продал близо 50% по-малко базови семена обикновена зимна пшеница спрямо с 2014 година. Причината е, че разликата между качествената пшеница и т.н. фуражни пшеници е 5 стотинки на кг. Вторите се предпочитат заради по-ниската себестойност на производството и по-високите добиви. Те обаче не са изпитвани при метеорологичните условия на България и крият рискове за земеделците и за зърнения баланс въобще. Според проф. Киряков се очаква през следващата година съотношението български към чужди сортове да бъде 30% към 70%.
