Три четвърти от жителите на ЕС живеят в градски райони и поради това са изложени на замърсяване на въздуха и шумово замърсяване
Градското замърсяване продължава да бъде една от сериозните заплахи за здравето в ЕС, посочва доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Европейските градове са прекалено шумни, а замърсяването на въздуха остава твърде голямо въпреки постигнатите подобрения. Одиторите посочват, че това поражда особена загриженост, тъй като ЕС и неговите държави членки ще трябва да увеличат усилията си, за да спазват по-строги стандарти в следващите няколко години.
Три четвърти от жителите на ЕС живеят в градски райони и поради това са изложени на замърсяване на въздуха и шумово замърсяване. Според данните на Европейската агенция за околната среда замърсяването на въздуха убива най-малко 250 000 души годишно в Европа. Освен това дългосрочното излагане на прекомерни нива на шум може да има неблагоприятни последици за здравето, като например нарушения на съня, тревожност, когнитивни увреждания и проблеми с психичното здраве. В резултат на това всяка година в Европа се регистрират 48 000 нови случая на сърдечносъдови заболявания и 12 000 преждевременни смъртни случая в Европа. ЕС е въвел правила, за да защити своите 450 милиона жители от замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване.
Европейската комисия посочва, че е мобилизирала 46,4 млрд. евро за периода 2014—2020 г. и 185,5 млрд. евро за периода 2021—2027 г., за да подпомогне постигането на целите за чист въздух.
„В борбата с градското замърсяване има положителни резултати, но би било голяма грешка да се задоволяваме с тези постижения“, заяви Клаус-Хайнер Лене, членът на ЕСП, който отговаря за доклада. „ЕС и неговите държави членки трябва да си дадат сметка, че амбициозните цели не могат да бъдат постигнати без значителни допълнителни усилия.“
Одиторите признават, че качеството на въздуха в ЕС като цяло се е подобрило. Те обаче предупреждават, че замърсяването на въздуха, и по-специално емисиите на азотен диоксид (NO2) от автомобилите и товарните превозни средства, продължава да бъде сериозен проблем. През 2022 г. десет държави членки все още надхвърлят определените понастоящем в ЕС пределно допустими стойности за азотен диоксид (NO2). Стандартите на ЕС за качеството на въздуха скоро предстои да станат по-строги. Това означава, че европейските градове ще трябва да положат повече усилия, за да спазват тези нови стандарти, ако искат да се доближат до препоръките на Световната здравна организация (СЗО).
Шумът е другият аспект на градското замърсяване, който често е пренебрегван.
Одиторите заключават, че е практически невъзможно да се оцени напредъкът при намаляването на този вид замърсяване в ЕС. Повечето държави членки имат пропуски и закъснения при мониторинга на шума, което означава, че не могат да бъдат анализирани тенденции. Наличните данни показват, че е малко вероятно да бъде постигната целта за нулево замърсяване с шум, която предвижда намаляване с 30 % на броя на хората, засегнати от шум от транспорта до 2030 г. Изчисленията показват, че този брой в най-добрия случай ще намалее с 19 %, а в най лошия ще се увеличи с 3 % до 2030 г.
Градовете срещат затруднения ефективно да намаляват замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване. Причините за това са различни — от лоша координация между отговорните органи до недоказано ефективни мерки, както и съпротива срещу тях на местно ниво. Един пример за това са т. нар. „зелени зони“, където пешеходците и велосипедистите имат приоритет пред автомобилите. Одиторите установиха, че те носят редица ползи за жителите на тези райони, но влошават качеството на въздуха и нивата на шум в околните улици. Подобно на това зоните с ниски емисии, които помагат за намаляване на замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, са все по-чувствителен въпрос. Опитите да се въведат такива зони в Барселона и Краков например са посрещнати със съдебни жалби на основание дискриминация или ограничаване на достъпа и свободното движение, което е довело до стесняване на обхвата на тези мерки или до тяхната отмяна.
Одиторите посочват също, че производството за установяване на нарушения, провеждано от Европейската комисия, е продължителен процес, който невинаги представлява ефективен механизъм за постигане на съответствие с правилата на ЕС относно замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване в избраните градове.
Обща информация
Членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставят правомощия на ЕС да предприема действия за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда и за опазване на човешкото здраве. През 2021 г., като част от Европейския зелен пакт, са определени конкретни цели за намаляване на замърсения въздух и вредния шум до 2030 г. Целта е да се намали с повече от 55 % въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето (като брой случаи на преждевременна смърт) и с 25 % заплахата от това замърсяване за биологичното разнообразие в екосистемите на ЕС, както и да се намали с 30 % броят на хората, които страдат от хронични проблеми, причинени от шума от транспорта. Тези цели обаче не са обвързващи за държавите членки.
