Генералният мениджър на “Кауфланд България” Димитър Спасов коментира пред “Капитал” допълнителната регулация на веригите.
Как гледате на идеята законово да бъдат регулирани отношенията между търговци и доставчици?
Надали има верига, която би се изказала положително за допълнителна регулация в отношенията с партньорите си. Има Търговски закон, който обстойно регулира взаимоотношенията между търговските субекти. Той просто трябва да бъде спазван. Противник съм и на въвеждането на понятие за значителна пазарна сила в антимонополното законодателство. Има дефиниции за монопол и господстващо положение, което по различни методики означава, че държиш между 30 и 40% от пазара. Терминът “значителна пазарна сила” въвежда понятие, което се приравнява на “господстващо положение”, но при по-нисък праг. В нашия сектор не съществува субект с подобна позиция. Повечето вериги са с под 5% дял. Ние сме най-голямата с 10% пазарен дял и пак сме далеч от господстващо положение. Новите текстове обаче реално ни третират в тази плоскост.
Предложенията са търговци с оборот над 50 млн. лв. да обявят публично договорите и общите си условия? Това притеснява ли ви?
Ние имаме общи условия, които важат за всички доставчици. Също и типов договор, по който преговаряме с тях. Нямаме никакъв проблем да ги предоставим на КЗК за одобрение, стига да не се налага да обявяваме публично конкретни условия като цени и отстъпки, които, разбира се, са търговска тайна. Но като цяло това изискване е дискриминационно. Наказва се големият за сметка на малкия. И по никакъв начин не се помага на малкия, а само се влошава конкурентната среда.
Какъв ефект очаквате от готвените регулации?
В средносрочен и дългосрочен аспект всяка регулация е вредна и в конкретния случай точно за по-малките доставчици. С нея, вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи. Защото именно при много регулации на местния пазар ще се търси алтернатива във вноса. Нашата верига има коректни търговски отношения със стотици български доставчици.
Какво според вас е решението?
Още преди две години Сдружението за модерна търговия, в което влизат повечето големи вериги, подписа декларация против нелоялните търговски практики. А такива могат да съществуват както от страна на веригата, така и от страната на доставчика. Като например, ако договориш дадено качество, а получиш друго.
Да, но оплакванията са основно срещу големите вериги, които от позицията на силата налагат условия.
Аз не мога да взема отношение за всички вериги, а единствено за представляваната от мен. Ние работим само с писмени договори и условията са двустранно подписани. Не може да налагаме условия, защото не сме монополисти, нито имаме господстващо пазарно положение. На българския пазар съществува достатъчно голяма конкуренция и всеки е свободен да потърси партньора, с който иска да работи. Ние се стремим да предлагаме на клиентите си не само асортимент и качество, но и ниски цени. А за тези ниски цени нашите търговци трябва да се борят.
Да, но големият има повече сила в преговорите…
Със сигурност, но навсякъде по света е така. А ние нито се считаме за големи, нито бихме искали да принуждаваме някого да работи с нас. Но е факт, че сме коректен партньор – всички договорености се спазват и се плаща в установения срок.
Kaufland е международна верига. Имате ли наблюдения какви са регулациите на други пазари, където присъства?
Не съм детайлно запознат, но знам, че страни, които са въвели законови регулации, сега ги променят. Оказва се, че не работят, объркващи са и водят до повишаване на цените за крайния потребител. А подобрява ли се положението на местните компании? Обвиняват веригите, че българското производство трудно намира място в тях.
Конкретно в нашите магазини правим между 70 и 75% от оборота с произведени в България стоки. Има дори стокови групи, където 80 – 90% от артикулите са български – например хляб, месни и млечни продукти, газирани напитки.
А в кои преобладават чуждите стоки?
Естествено в сектора на нехранителните стоки. За съжаление при плодовете и зеленчуците също има много внос, но там потреблението е сезонно ориентирано. През лятото преобладават българските продукти и формират 70% от оборота ни в категорията. През зимата, когато се консумират повече цитруси, българската продукция пада до 30%. Проблемът при плодовете и зеленчуците е, че трудно намираме доставчици на достатъчно количество качествена българска стока. Имаме желание да продаваме такава, защото сме в България и определящ е българският вкус. Но само с усилие намираме стока, която отговаря на изискванията ни за качество и свежест. Тук държавата може да помогне със създаване на тържища, където малките производители да си носят стоката, а по-големите търговци да изкупуват количества. И, разбира се, трябва да се спре контрабандният внос – факт, който се знае от години.
Доставчици се оплакват, че често големите вериги искат допълнителни маркетингови бюджети, въпреки че вече са се договорили за годината. Колко често се случва това при вас?
При нас зад всяка договорена отстъпка стоят конкретни насрещни действия. Всичко се договаря в писмена форма и се подписва от двете страни. Това става веднъж годишно. Но може да се случи и допълнително през годината. Например при вкарване на нови продукти и рекламирането им по желание на доставчика или при предложение за допълнителни рекламни промоции от наша страна. В такива случаи продаваните количества се увеличават многократно, понякога 10 до 20 пъти, а от това имат полза както търговецът, така и доставчикът. Но и тук важи правилото – всичко се договаря взаимно и писмено.
Често има проблем и с вдигането на крайните цени. Например, ако поскъпне борсова стока или суровина и на тази база доставчикът иска увеличение. Търговецът обаче изчаква конкурентите му да реагират, те изчакват него и така доставчикът търпи загуби.
Имайте предвид, че това са цени, които не се вдигат от днес за утре. Не говорим за гаражна търговия, а за сериозни компании с дългосрочни договори, в които това също е регламентирано. Освен това имат и складови наличности.
Трудно, при положение че веригите всяка година искат нови отстъпки от доставчиците си.
Но и всяка година доставчиците увеличават цената. Понякога и до четири пъти.
А с какви надценки се работи?
Различни при различните стокови групи. Като цяло при нехранителните стоки са по-високи, защото обръщаемостта е по-бавна. При хранителните стоки и бързооборотните те са по-ниски, но и там за различните продукти варират. Смехотворно е да се твърди, че при хляба се работело с марж 40 – 50%. При нашите крайни цени това е абсурд. Да, при някои специални и скъпи хлябове, чиято обръщаемост е изключително бавна и се поддържат в асортимента, за да има избор, може да има такъв марж. Но не трябва да се забравя, че такива продукти се продават основно в намаление, а и често се случва да има брак. Като цяло може да се каже, че чистата печалба при хляба е между 5% и 10%.
Веригите често са обвинявани, че не помагат на българските производители да пробиват на външни пазари. Така ли е?
Не, разбира се, точно обратното. Вземете например собствените марки. Някои от нашите се произвеждат именно в България. Така например наш доставчик зарежда всички магазини на “Кауфланд” в Европа със собствената марка бисквити и кексчета.
Колко често успяват да пробият българските производители?
Много по-рядко, отколкото ми се иска. Все пак в България има около 20 производителя, които изнасят през нашата верига навън. Общо доставчиците ни са няколкостотин, но много от тях нямат капацитет за износ.
