Фючърсите на агрокултурите на световните борси излизат на плюс

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

В зеления сектор премина световната търговия на зърнените и маслодайните култури. На 16 януари, петък най-печеливши се оказаха котировките на пшеницата и на рапицата. Започналото в четвъртък поскъпване на пшеницата продължи. В Париж мартенските фючърси отчетоха ръст от 3 евро и 25 цента до 197 евро и половина за тон. Това довежда до мисълта, че културата отново ще мине психологическата граница от 200 евро. Анализаторите сочат като причина за положителното развитие нова поръчка за френска пшеница от Египет в размер на 240 хиляди тона, както и слабото евро, което прави експорта от Съюза евтин.

В Чикаго мартенските доставки останаха без ценова промяна, т.е. на равнището от четвъртък –  532,75 цента за бушел, или 169 евро и 20 цента за тон. Прекият конкурент на пшеницата – царевицата – за втори пореден ден остава над чертата. В Париж при 1 200 сделки бяха продадени 59 хиляди тона на цени между 157,75 и 160 евро за тон. В края на борсовата сесия цената се фиксира на 159 евро и половина за тон, което е плюс от евро и 25 за деня.

Печалби имаше и за американската царевица, след като анализатори коригираха прогнозите си за тазгодишните площи в Щатите надолу. В Чикаго цената се покачи със 7 цента до 387 за бушел, т.е. 131 евро и 71 цента за тон. Доста слаба беше търговията със соя. Зад Океана културата отчете минимална печалба. Плюс от 0,75 цента до 991,75 цента за бушел за мартенските фючърси.

При аналогичната маслодайна култура – рапицата, търговията беше по-активна. В Париж февруарските фючърси скочиха с 3 евро до 357 евро за тон, при реализирани 5 700 сделки. Според последните прогнози на анализаторите от Oil World производството на културата в ЕС през тази година може да падне до три годишно дъно. Европейските фермери ще съберат 20 милиона и 600 хиляди тона рапица спрямо рекордните 24 млн. през миналата година. Причината за подобен спад е въведената в края на 2013 година забрана за употребата на някои препарати съдържащи неоникотиноиди, което е оставило фермерите без алтернативи при употребата на ефективни средства за растителна защита.

Източник: Agro.tv

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА