Повече от половината българско производство на месо от патици и гъши дроб е насочено за износ. За Франция и Белгия доставяме гъши дроб и патешко месо, а в магазините в Гърция, Румъния и Кипър може да се намерят охладени български пилета, научи АГРОЗОНА. Заради епидемия от птичи грип във Франция от края на миналата година част от фермите за гъски и патици са спрели работа, а забраната е до средата на май. Това дава шанс на родните птицевъди за по-високи продажби на деликатеса.
България е първа в Европа по относителен дял в производството на месо от патици и пуйки. Като цяло търсенето на патешко месо и черен дроб в Европа бележи рязък спад през 2015 г. заради активната дейност на НПО за опазване на патиците. Това каза председателят на Съюза на птицевъдите проф. Димитър Белоречков по време на годишното отчетно събрание на организацията.
Въпреки това промишленото производство на месо и субпродукти от патици, отглеждани в България основно за угояване и получаване на черен дроб бележи спад в сравнение с 2014 г. до 2,2 хил.т. кланнично тегло. Констатира се намаляване на броя на реализираните в кланиците патици – 2 210 т., а месото се предлага на по-ниски цени.
Общото производство на птиче месо през 2015 г. се оценява на около 106 хил.т. Очаква се през 2016 г. този добив да се стабилизира или да се увеличи незначително заради ниските цени на фуражите за трета поредна година. Относителният дял на птичето месо в структурата на националния промишлен месодобив е намалял незначително и достига 60%.
Закланите птици през 2015 г. са 55 млн., с 8 млн. повече в сравнение с предходната година, а промишленото производството на месо е малко над 101 хил.т. Наблюдава се увеличение на общия брой на закланите птици, както и на тяхното средно тегло. Структурата на промишления добив на птиче месо е: пилета и бройлери 74,9%, петли и кокошки 5,14%, патици 20%, пуйки и др. птици под 0,1%. Промишленият добив на субпродукти и птиче месо е 75,8 млн.т. кланнично тегло, а по-голямата част от него (70,4%) са бройлери.
По данни на БАБХ към края на 2015 г. кокошките отглеждани в алтернативни системи са 1,3 млн. в 102 ферми, а тези в клетъчно отглеждане са 2,1 млн. в 37 ферми. Продължава тенденцията от последните няколко години за увеличение на броя на стопанствата с кокошки-носачки, регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отглеждащи 350 и повече кокошки) и към януари 2016 г. фермите са 139. 52,3% от стопанствата прилагат клетъчната система за отглеждане на птици и 44,3% използват подово отглеждане. Общият брой на реализираните в люпилните кокошки се увеличава с 5,6% спрямо преходната система и достигат 88 млн.
Сред основните фактори, които оказват негативно влияние върху българското производство на птиче месо и яйца, са нелегалният внос, руското ембарго и болестите по животните, които идват от съседните ни държави, липсата на работна ръка. Сред положителните фактори са относително стабилните цени на пилешкото месо, ниските цени на фуражите, болестите в големи износители на пилешко месо като САЩ, Нидерландия, Германия и Франция.
През периода 2013-2015 г. страната ни се представя добре като износител на яйца за консумация и птиче месо. Повече от половината от продукцията на месо от патици и гъши дроб са насочени за износ. Пилета и бройлери (охладени) се изнасят предимно в Гърция, Румъния, Кипър а патешко месо (замразено или преработено) и гъши дроб се доставят предимно във Франция и Белгия. През 2015 г. износът на месо и субпродукти от кокошки намалява незначително, главно заради реекспорт на птиче месо. Наблюдава се намаление на износа на месо от патици и гъши дроб – около 8 млн.т.
През 2015 г. сме внесли 34 хил. пилета родители от яйценосно направление и 1,2 млн. женски пилета родители от бройлеровото направление. През 2015 г. са излюпени близо 73 млн. пилета бройлери, заклани са близо 45,9 млн. Няма официални данни за износ на живи пилета или за заклани в сивия сектор.
През 2015 г. се наблюдава увеличение до 81 хил.т. на вноса на пилешко месо (обезкостено и бутчета) и субпродукти от водоплаващи птици. По-голямата част от вноса идва от Европейския съюз, като половината от месото е от Полша, друга част идва от Гърция, Румъния, Германия, Нидерландия, Унгария. Голяма част от вносното месо се използва за преработка. През 2016 г. се очаква вносът да се задържи на нивото от предходната година.
Лилия Александрова
