Фермери ще отглеждат местни сортове зърнени култури по проект

Лилия Александрова
Лилия Александрова
6 Минути

Фермери ще отглеждат местни сортове зърнени култури по проект GRAINEFIT за реинтродукция на генетични ресурси от зърнено-житни култури, чиято цел е да се постигне повишена устойчивост на хранителна верига и подобряване поминъка на фермерите в Сърбия и България. Проектът ще се изпълнява в Югоизточна България, както и в Северна и Централна Сърбия.

Партниращи органзации в инициативата са Институтът по хранителни технологии в Нови Сад, Агробиоинститут към Селскостопанска академия и Институтът по растителни генетични ресурси в Садово, съобщиха от ССА.

Отрицателните последици от климатичните промени върху производството на храни от дребнозърнени култури – пшеница, ечемик, овес, ръж, продоволствената сигурност и торенето, намаляването на генетичното разнообразие в стопанствата, безработицата и масовата миграция на младите хора към градовете представляват сериозни проблеми в селските райони в Сърбия и България, особено за дребните земеделски домакинства. Въпреки нарастващите изисквания за наличие на местни продукти с добра хранителна стойност и по-малко алергени на пазара, информираността на земеделските производители за ползите от местните сортове не е достатъчна. Липсва добра  координация при установяване на партньорства между асоциации на земеделски производители, изследователи, национални служби и граждански общности за създаване на култури, устойчиви към промените на климата и на нови бизнес възможности за подобряване поминъка на фермерите.

Семена от генбанки

Ще се колекционират и размножат местни, адаптирани към регионалните условия сортове от дребнозърнени култури от стопанства, генбанки и национални институти. Семената ще бъдат разпространени сред най-уязвимите земеделски производители за опазване и повторно въвеждане на местните сортове, разнообразяване на земеделското производство и селекция на устойчиви към промените на климата култури с участието на фермери от двата пола. На местните земеделски стопани ще бъде предоставяна научна подкрепа, обучение и ноу-хау, което ще улесни вземането на решения. Ще се организират открити дни на полето на общинско ниво с участието на националните служби по земеделие и научно-изследователски институти за насърчаване на използването на дребнозърнените генетични ресурси в стопанствата в синхрон с традиционните земеделски практики.

Местните дребнозърнени култури ще бъдат оценени по агрономически признаци, устойчивост на болести и суша, както и ще бъде проучен техния генетичен (на ДНК ниво), хранителен и технологичен профил. Чрез провеждане на работни срещи за споделяне на допълнителни похвати, експертизи и опит ще се засили научно-изследователското и институционално сътрудничество. Ще се организират семинари по етикетиране на ново-разработени продукти, кръгла маса и среща с бизнеса, както и ще се разработи и разпространи изчерпателно ръководство сред заинтересованите от дребнозърнените култури страни за да се подпомогнат уязвимите земеделски производители да създават допълнителни доходи и да се справят с бедността, да намерят своята пазарна ниша, достъп до услуги и средства, да създадат партньорства, да произвеждат и продават разнообразие от традиционни продукти с отличителен етикет.

Какви са ползите?

Този проект ще донесе пряка полза за 40 земеделски производители жени и мъже чрез обучението им в реинтродуциране, съхранение, устойчиво използване и управление на дребнозърнени генетични ресурси, адаптирани към климатичните промени. Най-малко 20 земеделски производители в уязвимите селски райони, включително по-младото поколение, ще бъдат подпомогнати  в създаване на допълнителни доходи и подобряване на поминъка им чрез обучение за получаване на добавена  стойност от местните сортове и пускане на пазара на традиционни зърнени продукти с отличителен етикет. Земеделските стопани ще бъдат подпомогнати в присъединяването им към кооперации и земеделски организации, и ще се  подобри  сътрудничеството им с научно-изследователски институции, служби за съвети в земеделието, държавни агенции и други заинтересовани страни.

За да се осигури достъп на фермерите до сортове с повишен добив, добра адаптивност и качество при неблагоприятни климатични условия, ще бъдат оценени по важни агрономически признаци и устойчивост на болести в експериментални полета и впоследствие анализирани, чрез молекулярни маркери, 90 сорта обикновена зимна и твърда пшеница. От тях 50 сорта ще бъдат тествани за сухоустойчивост в лабораторни и полски условия, а 20 сорта ще бъдат анализирани за технологично качество и хранителна стойност. Това ще позволи в началните етапи на селекция да бъде направен подбор и предложени 10 от най–добрите генотипове а за по-нататъшно подобряване.

Очаква се проектът също да бъде полезен за поне 1000 земеделски производители чрез предоставяне на семена от оценените генетични ресурси, които ще бъдат популяризирани на обществено ниво в демонстративни полета и на открити дни на полето в земеделски служби и изследователски институции. Ще се прилагат иновативни подходи и хранителни технологии за подобряване производителността на два крайни продукта, базирани на местни сортове от дребнозърнени култури.

Мултидисциплинарен консорциум

Очаква се мултидисциплинарният консорциум да установи дългосрочни регионални партньорства между водещите изследователски институции в Сърбия и България, базирани на допълващи се експертизи, които да идентифицират и предоставят устойчиви на климатичните промени култури, богати на хранителни вещества и с добри технологични свойства, като се набляга на безопасността на храните. Четирите национални институции ще работят съвместно и за укрепване на информационните системи за растителни генетични ресурси, с което ще допринесат и за Глобалната информационна система, осигурявайки достъп до всички фенотипни и генотипни данни за изследваната зародишна плазма. Резултатите от проекта ще повишат осведомеността за значението на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие сред изследователите, националните служби, гражданските общности и земеделските стопани, ще засилят дейностите по неговото прилагане, разпознаваемост и увеличаване на финансирането за устойчивост на проектните интервенции.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА