Земеделските разходи на ЕС за опазване на климата остават неефективни, разкритикува Европейската сметна палата в специален доклад, представен в началото на седмицата
Повече от €100 милиарда, които на практика са над една четвърт от селскостопанския бюджет на ЕС са похарчени за защита на климата между 2014 и 2020 г. Въпреки това емисиите на парникови газове от селското стопанство не са намалели от 2010 г. насам, установяват одиторите. Според тях повечето мерки за подкрепа на Общата селскостопанска политика (ОСП) имат само нисък потенциал за опазване на климата и че ОСП не предлага никакви стимули за ефективни мерки, благоприятстващи климата.
Европейската сметна палата представя своя специален доклад „Обща селскостопанска политика и климат“ във време, което е силно чувствително по отношение на селскостопанската политика. През тази седмица Европейският парламент, министрите на земеделието на ЕС и Европейската комисия отново ще се опитат да завършат земеделската реформа за периода след 2023 г. в т. нар. супер триалог. Одиторският доклад увеличава натиска, особено върху земеделските министри от ЕС, да приемат по-екологична и климатична ОСП.
Одиторите провериха периода 2014—2020 г
„Ролята на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата в селскостопанския
сектор е от решаващо значение, защото ЕС определя екологични стандарти и съфинансира
повечето от разходите на държавите членки за селско стопанство“, заяви Виорел Щефан —
членът на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада. „Очакваме констатациите ни да бъдат
полезни в контекстана целта на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.
Новата Обща селскостопанска политика следва да се фокусира повече върху намаляването на
емисиите на парникови газове от селското стопанство, както и да представи по-голяма
прозрачност и отчетност по отношение на приноса си към смекчаване на последиците от
изменението на климата.“
Одиторите провериха дали през периода 2014—2020 г. по линия на ОСП са подпомагани практики
за смекчаване на последиците от изменението на климата с потенциал за намаляване на
емисиите на парникови газове от три основни източника: селскостопанските животни,
химическите торове и оборския тор и от земеползването (обработваеми и затревени площи). Те
анализираха също така дали през периода 2014—2020 г. въвеждането на ефективни практики за
смекчаване е било стимулирано по линия на ОСП по-добре, отколкото през периода 2007—2013 г.
Емисиите от животновъдството представляват около половината от емисиите от селското
стопанство и не намаляват от 2010 г. насам. Тези емисии са пряко свързани с размера на стадото
от животни, а говедата причиняват две трети от тях. Делът на емисиите, свързани
с животновъдството, се увеличава още повече, ако се вземат предвид емисиите, причинени от
производството на фураж (в т.ч. и вноса). ОСП обаче не се стреми да ограничава броя на
селскостопанските животни, нито пък предоставя стимули за намаляването му. Пазарните мерки
по ОСП включват насърчаване на животинските продукти, чиято консумация не е намалявала от
2014 г. насам. Това по-скоро допринася за запазване на емисиите на парникови газове, а не ги
намалява.
Скромно финансиране за мерки, ограничаващи изпускането на въглерод
Емисиите от химически торове и оборски тор, които възлизат на почти една трета от емисиите от
селското стопанство, са се увеличили в периода 2010—2018 г. По линия на ОСП се подпомагат
практики, които може да намалят използването на торове, като например биологичното
земеделие и отглеждането на бобови растения. ЕСП обаче констатира, че тези практики имат
неясно въздействие върху емисиите на парникови газове. Вместо това практики, които са
доказано по-ефективни, като например методи за прецизно земеделие, съчетаващи прилагането
на торове с нуждите на съответните култури, са получили ограничено финансиране.
По ОСП се финансират неекологични практики, например като се подпомагат земеделски стопани,
обработващи отводнени торфища, които представляват под 2 % от обработваемата земя в ЕС, но
изпускат 20 % от емисиите на парникови газове от селското стопанство в ЕС. Финансирането за
развитие на селските райони би могло да се използва за възстановяването на тези торфища, но
това се прави рядко. Подпомагането по ОСП за мерки за поглъщане на въглерод като
залесяването, агролесовъдството и преобразуването на обработваема земя в затревени площи не
се е увеличило спрямо периода 2007—2013 г.
Сметната палата критикува неприемането на принципа замърсителят плаща
Сметната палата се оплаква, че принципът замърсителят плаща не се прилага за селското стопанство, когато става въпрос за емисии на вредни за климата газове. Според доклада „екологизирането“ на ОСП има само незначително въздействие върху климата, тъй като на земеделските производители не са предложени никакви стимули за ефективни мерки, благоприятстващи климата.
На последно място, одиторите отбелязват, че правилата за кръстосано спазване и мерките за
развитие на селските райони са се променили малко в сравнение с предходния период, въпреки
повишените амбиции на ЕС в областта на климата. Схемата за екологизиране е имала за цел да
подобри екологичните резултати на ОСП, но не е мотивирала земеделските стопани да приемат
ефективни благоприятни за климата мерки и отражението ѝ върху климата е незначително.
Важно!
Производството на храни е причина за 26 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб,
повечето от които се дължат на селското стопанство, по-специално на животновъдния сектор.
Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2021—2027 г., която предвижда финансиране
в размер на около 387 млрд. евро, понастоящем се обсъжда на ниво ЕС. След съгласуването на
новите правила, държавите членки ще ги изпълняват с помощта на „стратегически планове по
ОСП“, разработени на национално ниво и одобрени от Европейската комисия. Съгласно
приложимите понастоящем правила, всяка държава членка решава дали съответният ѝ
селскостопански сектор ще допринася за намаляването на емисиите на парникови газове от
селското стопанство.
