ЕС се стреми да се снабди с растителни протеини и да намали зависимостта от вноса от доставките на соя от трети страни, като в същото време работи в съответствие с актуалната програма за околната среда. Избягвайки унищожаването на горски обекти на места като Бразилия, Европейската комисия проучва “антисоевите” мерки, пише Campo Galego.
Първо, хранителните продукти, внасяни от трети страни, ще трябва да отговарят на екологичните стандарти на ЕС в бъдеще. Европейската комисия се застъпва за допълване на соята с други алтернативни източници на протеин, за да се намали зависимостта от внос (например самозадоволяването със соев шрот в ЕС е само 3%).
Сред алтернативите се предлагат водорасли, грах, лупина, фий, рожков боб, растителни отпадъци при производството на доматен сок, ябълков сайдер, захар, кюспе.
Замяната на соята в европейското производство на фуражи обаче изглежда трудна задача.
Испания е основният производител на фуражи в ЕС и нейната голяма зависимост от вноса на суровини прави индустрията изключително уязвима към внезапни увеличения като тези, които продължават повече от година. в световните цени за зърнени култури като царевица, пшеница или ечемик и маслодайни семена като соя или рапица.
Четири милиона тона соя пристигат годишно в испанските пристанища от Бразилия, Аржентина и Съединените щати (от които 750 000 тона пристигат в галисийските пристанища Ла Коруня, Марин и Вилагарсия). Вносът е 100% от соята, използвана за производството на фуражи.
След зърнените култури, вторият източник на протеин в Европа са рапицата, соята и слънчогледовия шрот, които представляват 26% от източниците на протеин във фуражите в ЕС като цяло, където миналата година са произведени 10,7 милиона тона рапица, 1,1 милиона тона соя и 3,9 милиона тона слънчоглед.
С това производство ЕС достига ниво на самозадоволяване от 79% за рапица и 52% за слънчогледови семки, но само 3% за соя.
От 34 милиона тона соя, внасяни годишно от ЕС, 13,5 са от Бразилия, 7,2 от Аржентина, 8,5 от САЩ, 1,3 от Парагвай, 1,1 от Канада и 0,7 от Украйна.
В момента Европейската комисия подготвя нови регулации за внос на соя, за да постигне вериги за доставки без обезлесяване. Изчислено е, че понастоящем 77% от внесената в ЕС соя вече не е свързана с обезлесяването, но останалите 33% са. Европейският съюз се опитва по този начин да отговори на нарастващите социални опасения, които изискват международната общност да взема решения в полза на околната среда и опазването на биоразнообразието на планетата.
