На заседание днес Европейският парламент ще обсъди доклад, предлагащ серия от мерки за намаляване на хранителните отпадъци в ЕС с 50% до 2030 г. Това е цел, която депутатите вече подкрепиха, когато гласуваха законодателния пакет за отпадъците през март. Новият текст, подготвен от Биляна Борзан (С&Д, Хърватия), препоръчва облекчения в облагането с ДДС на дарения под формата на храни и внасяне на повече яснота относно означенията „най-добър до“ и „използвай до“, съобщават от пресцентъра на институцията.
Загуби по цялата верига на доставки
В Европейския съюз се натрупват 88 млн. тона хранителни отпадъци всяка година – това прави по 173 кг на човек. Храната се пилее на всяка една стъпка по пътя от производителя до крайния консуматор – във фермите, в производството, в магазините, в ресторантите и у дома. Най-големи загуби обаче се регистрират от домакинствата (те отговарят за около 53% от хранителните отпадъци) и в процеса на преработка (19%).
Според изследване Евробарометър от 2015 г. означенията върху храните на срока за годност са неясни за потребителите – само 47% разбират означението „най-добър до“, а 40% са запознати със смисъла на означението „използвай до“. Това води до необосновано изхвърляне на храни.
Защо разхищаването на храна е проблем
Храната, която се изхвърля, е трябвало преди това да бъде произведена, за което са използвани ограничени ресурси като вода, почви, енергия, работно време. Според оценки на Организацията по прехраната и земеделието (ФАО) на ООН храната, която се разхищава, е отговорна за 8% от емисиите на парникови газове, причинени от човешката дейност. За всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг въглероден диоксид.
Разхищаването има и етичен аспект: по оценки на ФАО близо 800 млн. души по света не се хранят пълноценно. Евростат пък посочва, че в ЕС през 2014 г. 55 млн. души (9,6% от населението) не са можели да си позволят качествена храна всеки втори ден.
Докладът ще бъде обсъден в пленарна зала днес вечерта и ще бъде гласуван във вторник, 16 май.
