Изкуствено създадените иглолистни гори ще бъдат трансформирани в устойчиви екосистеми – това е решено на провелата се в Кюстендил двудневна конференция „Перспективи и насоки на стопанисване на изкуствените иглолистни гори”, става ясно от съобщение на пресцентъра на Изпълнителната агенция по горите.
По думите на инж. Тони Кръстев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, близо 2,5 % от горските насаждения в България са засегнати от различни вредители, включително корояд, в резултат на което те съхнат.
Кръстев посочва още, че изкуствените иглолистни гори са създавани преди 50-60 години с идеята, че след време те трябва да бъдат трансформирани. Тези залесявания са имали за цел увеличаване площта на горите, тяхната производителност и борбата с почвената ерозия и те са изиграли важна укрепителна и противоерозионна роля. Сред основните причини за съхненето им е, че са създадени извън естествения им ареал на разпространение, което ги прави неустойчиви към климатичните въздействия, както и податливи на нападение на вредители като корояда.
Експертите преценяват, че това е началото на проблема. На този етап трябва да се преоценят възможностите на тези гори, без рязка промяна в екологичната среда.
За да бъдат спасени незасегнатите иглолистни площи, ще се наложат санитарни намеси, с които ще се отстранят болните дървета, но няма да има масово изсичане на гори, заявява инж. Ценко Ценов – директор на дирекция „Гори и лесовъдски дейности” в ИАГ. По думите му някои горски насаждения ще бъдат оставени на естествено възобновяване, други ще се трансформират с лесовъдска намеса, а трети, които имат потенциал, ще се поддържат като естествена екосистема. Ценов посочва, че лесовъдските намеси ще бъдат строго прецезирани.
В обсъждането на проблемите на изкуствено създадените иглолистни култури участваха повече от 100 представители на научни организации, бизнеса и държавни институции, включително гости от Сърбия и Македония, посочват от ИАГ.
