Одиторите предупреждават за несигурни финансови прогнози и риск от липса на реални екологични ползи
Европейската сметна палата (ЕСП) изрази сериозни опасения относно ефективността и управлението на предложения Временен фонд за декарбонизация. Според одиторите, в настоящия си вид механизмът страда от липса на яснота, спорни финансови изключения и несигурни приходи, което поставя под въпрос способността му действително да стимулира зеления преход в тежката индустрия.
Европейската комисия е изправена пред сериозно предизвикателство, след като Европейската сметна палата публикува критично становище относно Временния фонд за декарбонизация. Проектът, предложен през декември 2025 г., има за цел да защити ключови европейски индустрии като производството на торове, алуминий и стомана от т.нар. „изместване на въглеродни емисии“ (преместване на производства в страни с по-ниски екологични стандарти). Въпреки амбициозните цели, одиторите предупреждават, че финансовата архитектура на фонда е нестабилна и може да не доведе до очакваните инвестиции в нови технологии.
В становището ЕСП откроява няколко слабости на Временния фонд за декарбонизация.
Фондът е предназначен да предоставя финансово подпомагане за европейски дружества, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, без обаче да се отменят усилията на ЕС за декарбонизация. Въпреки това одиторите предупреждават, че в настоящия си вид финансовото управление на Фонда не би било успешно.
През декември 2025 г. Комисията предложи създаването на Временен фонд за декарбонизация с цел подпомагане на установени в ЕС дружества в сектори с висок въглероден интензитет, чието производство може да бъде изложено на риск от преместване извън ЕС. Временният фонд за декарбонизация ще предоставя финансово подпомагане за секторите на производство на торове, алуминий, желязо и стоманата до намирането на дългосрочно решение за изместването на въглеродни емисии. Той ще бъде финансиран чрез продажба на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) на вносители на стоки с висок въглероден интензитет през 2026 г. и 2027 г. От държавите членки, които събират постъпленията от продажбата на сертификати по МКВЕГ, ще се изисква да прехвърлят 25 % от приходите за тези две години към Фонда.
Одиторите направиха следните основни констатации относно предложението:
- Не е ясно до каква степен Фондът действително ще доведе до нови инвестиции в декарбонизация. Условията за получаване на подпомагане от предложения фонд са сходни с тези за получаване на безплатни квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) през 2026 г. и 2027 г. Комисията не е направила оценка на въздействието на малкия брой нови условия върху инвестициите на дружествата. Освен това, тъй като плащанията от Фонда ще се основават на производството от минали периоди, те няма да подпомагат пряко нови инвестиции в декарбонизация.
- Не всички изключения от финансовите правила на ЕС са обосновани или ясни. Комисията e поискала три изключения (дерогации) от Финансовия регламент на ЕС. Одиторите не са съгласни с едно от тези искания, тъй като то се отклонява от основните бюджетни принципи, а в същото време съществуват алтернативни решения, които са в съответствие с принципа. Що се отнася до дерогацията за допустимо подпомагане за дружества със задна дата, одиторите установиха, че предложението не отразява ясно до каква степен тя ще се използва.
- Допусканията, на които се основава предложението, са несигурни. Комисията оценява бъдещите общи приходи на Фонда на 632 млн. евро, а общите разчетени разходи — на 265 млн. евро. Това несъответствие повдига въпроса дали вноската на държавите членки във Фонда трябва да достига 25 %. Освен това съществува значителна несигурност относно данните както за приходите, така и за разходите, тъй като е трудно да се предвидят бъдещите цени на квотите по СТЕ на ЕС и продажбата на сертификати по МКВЕГ. Тъй като сертификатите по МКВЕГ са нова форма на приходи, няма данни за минали периоди, върху които да се базират прогнозите.
- Част от събраните средства няма да бъдат използвани в продължение на една година. От държавите членки ще се изисква да прехвърлят приходите от МКВЕГ на два транша — през 2028 г. и 2029 г. — но плащанията за подпомагане ще започнат едва през 2029 г. В резултат на това Комисията няма да използва в достатъчна степен разчетените и очаквани през 2028 г. 308 млн. евро, и в предложението не се уточнява как ще бъдат управлявани тези активи. Одиторите предлагат вместо това държавите членки да извършат един трансфер на събраните приходи през 2029 г.
- Използването на съществуващите административни структури е положителна характеристика. Според одиторите, въпреки че Фондът е изцяло нов, той се основава на съществуващи административни структури и изисквания за докладване за безплатното разпределяне на квоти по СТЕ. Този подход следва да доведе до по-малка административна тежест за бенефициентите и до по-ниски разходи.
За следващия многогодишен бюджет (2028—2034 г.) Комисията е предложила 75 % от приходите от продажбата на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) да получат статут на собствен ресурс на ЕС. Останалите 25 % ще бъдат задържани от държавите членки. Предложението за решение на Съвета относно собствените ресурси все още не е одобрено от Съвета. Ако бъде одобрено, то ще трябва да бъде ратифицирано и от всички държави членки. Съгласно законодателството на ЕС, когато законодателните предложения имат отражение върху бюджета или водят до изключения от бюджетните принципи, следва да се поиска становището на ЕСП. Становището, както и други, в които се разглеждат предложенията за бюджета на ЕС за периода 2028—2034 г., е публикувано на уебсайта на ЕСП.
