Експерти: Нужен е по-задълбочен анализ на ефекта от новите геномни техники

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
3 Минути

У нас обществото има нужда от повече информация и достоверни данни по темата

По-задълбочен анализ на темата за новите геномни техники (НГТ), около тази теза се обединиха експерти по време на конференцията на тема “Българското общество против новите ГМО”, която се проведе в БТА в София. „Истинският дебат тепърва започва“, коментира Светла Николова от Сдружение “Агролинк”. Липсата на оценка на риска по този регламент, според нея е голям проблем. За подобен анализ настояват и от Българския ветеринарен съюз. Мирослав Първанов от съюза обяви, че ветеринарите подкрепят позицията срещу този европейски регламент и факта, че някои от НГТ продуктите ще бъдат пуснати свободно.

Преди два дни Европейският парламент прие позицията си за преговори с държавите членки по предложението на Европейската комисия (ЕК) относно НГТ, с 307 гласа “за”, 263 гласа “против” и 41 гласа “въздържал се”. Българските евродепутати гласуваха с 11 гласа “против”, 6 – “въздържали се”, а двама не са гласували.

Понастоящем всички растения, получени чрез НГТ, се подчиняват на същите правила като генетично модифицираните организми (ГМО). Евродепутатите приемат предложението да има две различни категории и два набора от правила за растенията, получени чрез НГТ. Растенията, получени чрез НГТ, които се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники – “растенията от категория 1, получени чрез НГТ, ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, а за останалите растения, получени чрез НГТ (“растения от категория 2, получени чрез НГТ”), ще продължават да се прилагат по-строги изисквания. Членовете на ЕП искат да запазят задължителното етикетиране на продуктите от растения от категория 1 и 2, получени чрез НГТ.

Евродепутатите също така считат, че всички получени чрез НГТ растения следва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане и искат Комисията да докладва как потребителите и производителите възприемат новите техники, седем години след влизането на правилата в сила.

Според главен асистент Милен Чанев от БАН биологично земеделие и ГМО няма как да съществуват заедно.

По мнението на Николова решението за регламент за новите геномни техники вероятно ще бъде взето едва след европейските избори и лятната ваканция. Тя отбеляза, че България заедно с Германия, Белгия и Люксембург са гласували “въздържал се”, а страните, които са гласували “против”, са Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия.

 

 

 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА