Експерти: Нужен е по-задълбочен анализ на ефекта от новите геномни техники

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
3 Минути

У нас обществото има нужда от повече информация и достоверни данни по темата

По-задълбочен анализ на темата за новите геномни техники (НГТ), около тази теза се обединиха експерти по време на конференцията на тема “Българското общество против новите ГМО”, която се проведе в БТА в София. „Истинският дебат тепърва започва“, коментира Светла Николова от Сдружение “Агролинк”. Липсата на оценка на риска по този регламент, според нея е голям проблем. За подобен анализ настояват и от Българския ветеринарен съюз. Мирослав Първанов от съюза обяви, че ветеринарите подкрепят позицията срещу този европейски регламент и факта, че някои от НГТ продуктите ще бъдат пуснати свободно.

Преди два дни Европейският парламент прие позицията си за преговори с държавите членки по предложението на Европейската комисия (ЕК) относно НГТ, с 307 гласа “за”, 263 гласа “против” и 41 гласа “въздържал се”. Българските евродепутати гласуваха с 11 гласа “против”, 6 – “въздържали се”, а двама не са гласували.

Понастоящем всички растения, получени чрез НГТ, се подчиняват на същите правила като генетично модифицираните организми (ГМО). Евродепутатите приемат предложението да има две различни категории и два набора от правила за растенията, получени чрез НГТ. Растенията, получени чрез НГТ, които се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники – “растенията от категория 1, получени чрез НГТ, ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, а за останалите растения, получени чрез НГТ (“растения от категория 2, получени чрез НГТ”), ще продължават да се прилагат по-строги изисквания. Членовете на ЕП искат да запазят задължителното етикетиране на продуктите от растения от категория 1 и 2, получени чрез НГТ.

Евродепутатите също така считат, че всички получени чрез НГТ растения следва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане и искат Комисията да докладва как потребителите и производителите възприемат новите техники, седем години след влизането на правилата в сила.

Според главен асистент Милен Чанев от БАН биологично земеделие и ГМО няма как да съществуват заедно.

По мнението на Николова решението за регламент за новите геномни техники вероятно ще бъде взето едва след европейските избори и лятната ваканция. Тя отбеляза, че България заедно с Германия, Белгия и Люксембург са гласували “въздържал се”, а страните, които са гласували “против”, са Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия.

 

 

 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама