Eдна трета от есетровите продукти на пазара – незаконни

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
5 Минути

Изследване на WWF показва, че, въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации в Европа се увеличава

Месо и хайвер от диви есетри се продават свободно на българския пазар, въпреки забраната, сочи изследване на WWF. В същото време данните на правоприлагащите органи показват сериозно увеличение на конфискуваните от тях незаконни уреди за лов на есетри – кърмаци.

Между октомври 2016 г. и юли 2020 г., в рамките на проекта „Живот за дунавските есетри“, бяха събрани 145 проби от търговските мрежи в България, Румъния, Сърбия и Украйна. Пробите бяха взети от различни места – магазини и супермаркети, ресторанти и барове, местни пазари, съоръжения за аквакултури, рибари, посредници, както и онлайн оферти. Те бяха подложени на изотопен и ДНК анализ в лаборатория в Германия, което показа дали продуктите са с произход от диви есетри и какъв е техният вид. Резултатите от целия регион показват, че една трета от всички взети проби са били предложени на пазара незаконно.

В България от 32 проби, 6 са продавани незаконно, а 4 са с доказано див произход

Съществува и сериозна заблуда на потребителите – от седем проби месо, предлагани като диви есетри, което е незаконно, пет са се оказали риби, отгледани в изкуствени условия. Четири проби от месо са били продадени като друг вид есетра, например като моруна (най-скъпият есетров вид), а всъщност са били руски есетри или чиги. От пет проби хайвер, закупени в България, две опаковки не са имали задължителните по закон етикети и кодове на CITES. Повечето от пробите на месо от диви есетри бяха открити в заведения в дунавски градове, а незаконният хайвер се продава предимно в интернет.

Заедно с пробите от пазара, WWF събра и информация от правоприлагащите органи за случаите на незаконни действия срещу есетрите. Според официалната информация това са 82 случая в България, 82 в Румъния и 50 в Украйна.

Голямата част докладвани случаи се отнасят за открити забранени риболовни съоръжения

Само в три от тях има и незаконно уловена риба. Първият случай на конфискувана есетра е от 19 февруари 2019 г. Моруната е била уловена от бракониери край Силистра. Двуметровата есетра , с тегло 165 кг ., била все още жива и след съдействие на екипа на WWF , екземплярът е маркиран и пуснат обратно в дивата природа.

Вторият случай е от 11 февруари 2020 г. край град Свищов. Властите са открили уловена руска есетра с тегло 6,5 килограма, а последният  от 19 март 2020 г.  Моруната , с тегло 100 килограма, е била уловена близо до град Козлодуй. Екземплярът е бил все още жив и е бил освободен обратно в дивата природа.

За да уловят есетрите, бракониерите използват дълги въжета с куки и тежести, които поставят на дъното на Дунав – наричат се кърмаци и са забранени за ползване. Данните обаче показват, че само за 2020 г. от реката са извадени 260 такива въжета – най-много за целия период от 2016 г. насам. Общата дължина на всички заловени кърмаци за периода от българската част на Дунав е над 23 км.

Реалните нива на незаконна търговия и улов на есетри вероятно са в пъти повече от регистрираните

Изследването на WWF показва, че бракониерството и търговията с есетрови продукти продължава, но също така и че правоприлагащите органи мобилизират все повече усилия за предотвратяването на незаконния улов. Друга стъпка в правилната посока е и удължаването на забраната за улов на есетри с още 5 години (до края на 2025 г.) в България и безсрочно в Румъния.

До момента само WWF прилага криминалистични методи за проследяване на пазара в България, както и в останалите страни от долен Дунав. А поради интерес от страна на институциите, природозащитната организация проведе обучение за приложението на тези методи у нас. За момента обаче, няма финансиране за такива разследвания. WWF се надява скоро държавните органи да предприемат мерки и да приложат тези съвременни научни методи, за да могат адекватно да достигат до нарушителите на закона.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА