Eдна трета от есетровите продукти на пазара – незаконни

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
5 Минути

Изследване на WWF показва, че, въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации в Европа се увеличава

Месо и хайвер от диви есетри се продават свободно на българския пазар, въпреки забраната, сочи изследване на WWF. В същото време данните на правоприлагащите органи показват сериозно увеличение на конфискуваните от тях незаконни уреди за лов на есетри – кърмаци.

Между октомври 2016 г. и юли 2020 г., в рамките на проекта „Живот за дунавските есетри“, бяха събрани 145 проби от търговските мрежи в България, Румъния, Сърбия и Украйна. Пробите бяха взети от различни места – магазини и супермаркети, ресторанти и барове, местни пазари, съоръжения за аквакултури, рибари, посредници, както и онлайн оферти. Те бяха подложени на изотопен и ДНК анализ в лаборатория в Германия, което показа дали продуктите са с произход от диви есетри и какъв е техният вид. Резултатите от целия регион показват, че една трета от всички взети проби са били предложени на пазара незаконно.

В България от 32 проби, 6 са продавани незаконно, а 4 са с доказано див произход

Съществува и сериозна заблуда на потребителите – от седем проби месо, предлагани като диви есетри, което е незаконно, пет са се оказали риби, отгледани в изкуствени условия. Четири проби от месо са били продадени като друг вид есетра, например като моруна (най-скъпият есетров вид), а всъщност са били руски есетри или чиги. От пет проби хайвер, закупени в България, две опаковки не са имали задължителните по закон етикети и кодове на CITES. Повечето от пробите на месо от диви есетри бяха открити в заведения в дунавски градове, а незаконният хайвер се продава предимно в интернет.

Заедно с пробите от пазара, WWF събра и информация от правоприлагащите органи за случаите на незаконни действия срещу есетрите. Според официалната информация това са 82 случая в България, 82 в Румъния и 50 в Украйна.

Голямата част докладвани случаи се отнасят за открити забранени риболовни съоръжения

Само в три от тях има и незаконно уловена риба. Първият случай на конфискувана есетра е от 19 февруари 2019 г. Моруната е била уловена от бракониери край Силистра. Двуметровата есетра , с тегло 165 кг ., била все още жива и след съдействие на екипа на WWF , екземплярът е маркиран и пуснат обратно в дивата природа.

Вторият случай е от 11 февруари 2020 г. край град Свищов. Властите са открили уловена руска есетра с тегло 6,5 килограма, а последният  от 19 март 2020 г.  Моруната , с тегло 100 килограма, е била уловена близо до град Козлодуй. Екземплярът е бил все още жив и е бил освободен обратно в дивата природа.

За да уловят есетрите, бракониерите използват дълги въжета с куки и тежести, които поставят на дъното на Дунав – наричат се кърмаци и са забранени за ползване. Данните обаче показват, че само за 2020 г. от реката са извадени 260 такива въжета – най-много за целия период от 2016 г. насам. Общата дължина на всички заловени кърмаци за периода от българската част на Дунав е над 23 км.

Реалните нива на незаконна търговия и улов на есетри вероятно са в пъти повече от регистрираните

Изследването на WWF показва, че бракониерството и търговията с есетрови продукти продължава, но също така и че правоприлагащите органи мобилизират все повече усилия за предотвратяването на незаконния улов. Друга стъпка в правилната посока е и удължаването на забраната за улов на есетри с още 5 години (до края на 2025 г.) в България и безсрочно в Румъния.

До момента само WWF прилага криминалистични методи за проследяване на пазара в България, както и в останалите страни от долен Дунав. А поради интерес от страна на институциите, природозащитната организация проведе обучение за приложението на тези методи у нас. За момента обаче, няма финансиране за такива разследвания. WWF се надява скоро държавните органи да предприемат мерки и да приложат тези съвременни научни методи, за да могат адекватно да достигат до нарушителите на закона.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама