Министерството на земеделието и храните публикува подробен Наръчник за практическо приложение на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние в България
Стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята са общо 9
ДЗЕС 6 се отнася за поддържане на минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни. Целта на този стандарт е защита на почвите в най-чувствителните периоди
В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваемата площ, попадаща в съответния чувствителен период да се поддържа минимална почвена покривка.
Стопанства с наклон >10 %, до или равен на 10%
В земеделско стопанство с наклон >10 %, през периода от 01 ноември до 15 февруари, е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството, попадаща в посочения период, да се поддържа минимална почвена покривка.
При земеделски парцели с наклон до или равен на 10% е определен чувствителен период от 01 юни до 31 октомври на съответната година. Върху 80% от тях е задължително да се поддържа минимална почвена покривка.
Изискването за минимална почвена покривка през чувствителните периоди не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на растителното покритие.
За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики:
– оставяне на презимуващи или фуражни култури;
– оставяне на растителните остатъци от предходната култура при вертикални обработки. Растителен остатък са включително стърнища и/или самозасети площи от предходната култура;
– засяване на покривни култури или мулчиране.
В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 50 % от общата площ на трайните насаждения (овощни видове и лозя), да се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване на покривни култури през чувствителния период от 1 ноември до 15 февруари.
Чувствителен период: период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия, екстремно засушаване).
Приложимост и препоръки за изпълнение на стандарта
Стандартът се прилага за всички стопанства, без значение на техния размер и трябва да се изпълнява в различни периоди, в зависимост от наклона на земеделските парцели в стопанството.
За изпълнение на стандарта, когато площите в стопанството Ви са разположени само на равнинен терен, то върху минимум 80% от тях трябва да осигурите минимална почвена покривка през чувствителния период – от 1 юни до 31 октомври.
Когато обработваемите площи в стопанството са само с наклон над 10.0% периодът за изпълнение е от 01 ноември до 15 февруари и е задължително върху минимум 80% от тях (т.е. върху площите с наклон) да се поддържа минимална почвена покривка.
Очаква се, чрез осигуряване на минимална почвена покривка да се избегне „гола“ почва в най-чувствителните периоди. Изброените практики в стандарта дават възможност за поддържане на почвена покривка и очакванията са да допринасят за подобряване на почвения потенциал, в т. ч механичния състав на почвата, съдържанието на органична материя, намаляването на просмукването на хранителни вещества.
За България е определен чувствителен период от 1 юни до 31 октомври
Той е свързан с наличието на разнообразните почви, тяхното плодородие, различните им характеристики и уязвимост.
При повечето почвени типове липсва висока естествена устойчивост към влошаващите се климатични условия – от една страна екстремно високи и наднормени температури през юни и юли, а от друга – неравномерно
разпределени и често проливни валежи.
По-честите и интензивни суши през последното десетилетие увеличават риска от ветрова ерозия и от деградация на почвата, и то на места където са съсредоточени основната част от полските култури. Без щадящи почвени
обработки/ дейности които оставят почвена покривка или засята такава в посочения период трудно би могло да се води ефективна борба срещу деградацията на почвата. Обратното – наличието на „гола“ почва би
предизвикало необратима промяна в системата почва – растение.
Най-сериозни въздействия се наблюдават в почвите с лек механичен състав
Уязвими са почвите с нисък капацитет на запазване на влагата в районите с ниски нива на годишни валежи. Тези тенденции се задълбочават през типичните летни месеци – август и все по-често до септември и дори октомври.
Средният наклон за всеки заявен за подпомагане парцел е индивидуално изчислен на база информация, извлечена от цифровия модел на релефа. Резултатът от това изчисление е включен към данните за съответния парцел в заявлението за подпомагане и е достъпен в профила на всеки стопанин в Системата за електронни услуги (СЕУ) в раздел „Справки“.
Примери:
1. Изпълнение на стандарта при стопанство, разположено на равнинен терен, всички парцели в стопанството са с наклон до или равни на 10%
Ако обработваемата площ на стопанството е 1000 дка и е разположена на равнинен терен, в периода от 01 юни до 31 октомври, минимум 800 дка от нея трябва да бъде заета с минимална почвена покривка. Това задължение
може да се реализира посредством: Оставянето след жътва на не обработени стърнища; стърнища обработени с вертикални обработки без обръщане на слоя, площи със засетите пролетници; чрез засяване на вторична култура; чрез засяване на покривни култури; засяване на междинни култури след основната такава.
Задължението е върху 800 декара да се осигури почвена покривка от гореизброените видове за срок от 1 юни до 31 октомври. За останалите 200 дка стопанина не е нужно да се съобразява с покривка на почвата.
В летния период – от 1 юни до 31 октомври, се допуска период от две седмици в който, почвата може да се обработи съобразно нуждите й за да се засее следващата култура. През този двуседмичен период стопанина не е
длъжен да се съобразява с покривка, ако гарантира сеитба след обработките и в рамките на периода.
Двуседмичен период е необходим и за стопаните които в летния период засяват есенни култури върху обработка от дълбока оран с обръщане на слоя следвана от култивиране и сеитбата. Съществува технология при
която се засява рапица след дълбока оран с обръщане на слоя. Следва да се обърне внимание, че в посочения пример, ако фермера планира да засее 200 дка(20%) от стопанството си с рапица, то той няма нужда да се съобразява със споменатия период от две седмици нито с процента покривка. В този случай фермера е свободен да обработи както и когато прецени. Но ако фермера планира да засее 300 дка рапица след обработка дълбока оран, то той е длъжен за стоте декара от тях да се съобрази с двуседмичния период който трябва да спази от обработката до сеитбата на рапицата.
Основната цел на стандарта е на преобладаващо равнинни терени да се гарантира растителна покривка върху почвата през този период с цел предпазването им от екстремно засушаване и ерозия. Растителната покривка може да включва: покривни, междинни култури, тревни смески, стърнища, или поливни култури, т.е. всички, които с кореновата си система поддържат почвата и я предпазват от ветрова ерозия в резултат на летните засушавания.
Допустимите почвообработващи техники на ерозионно чувствителни площи трябва да са, щадящи, а растителната покривка да е съобразена с физико-химичния състав на почвата и климатичните условия в което попада на стопанството.
С подходящи машини се допуска извършване на вертикални обработки, в т.ч. продълбочаване, мулчиране, раздробяване на остатъчните растения върху повърхността на почвата (със сечка) и засяване на последваща култура (no-til), стига да не се обръща почвения слой и се запазват растителните остатъци като покривка върху почвата. Целта е в крайна сметка да се запази основната структура на почвата.
Изпълнение на стандарта при стопанство, разположено на терени с наклон
Когато в стопанството от 1000 дка, всички площи са с наклон над 10 % трябва да поддържате минимална почвена покривка върху минимум 80% от тях, но в периода от 01 ноември до 15 февруари ( зимен чувствителен период).
В този зимен чувствителен период също е осигурен период от две седмици в който фермера е свободен да избере обработка според нуждите на полето и културата, за да подготви почвата за следващата култура.
Връзка с този период (от 1 ноември до 15 февруари) ако стопанина отглежда пролетни култури с конвенционални почвени обработки (дълбока оран с обръщане на слоя) и процента им изисква покривка върху обработената почва, стопанина може да приложи Еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал като засее покривни култури които да използва за покривка на почвата, както и за зелено торене.
На земеделски парцел с наклон от над 10% и при отглеждане на зеленчуци – например картофи, условието да има минималната почвена покривка в периода от 01 ноември до 15 февруари може да се изпълни, като се засеят подходящи покривни култури от: житни видове, бобови, широколистни видове от различни семейства, самостоятелно или в комбинация помежду си. За да подпомогнете избора си можете да се съобразите с приложенията и изброените видове в края на настоящото ръководство.
Водещо е да има правилен избор на покривните растителни видове, които да са съобразени с района, влажност, студоустойчивост, тип почва, заплевеляване и др. Поддържането на минимална покривка може да стане и чрез оставяне максимално дълго на наличните растителни остатъци без обработки, чрез вертикални обработки които оставят растителен остатък , чрез покриване на почвата с мулч, оставяне на самозасети видове, които осигуряват почвено покритие и изпълняват в контекста на стандарта противоерозионна и защитна роля
При стопанство с площи, разположени и на равнинен и на наклонен терен
Диференцират се обработваемите площи с наклони под или равни на 10% (равнинни терени) от тези с наклони над 10% (наклонени терени) . Върху 80% от площите с наклон под 10% или равни на 10% се осигурява почвена
покривка за периода 1 юни – 31октомври, а върху 80% от площите с наклони над 10 % следва да се осигури почвена покривка съответно през зимния период 1 ноември – 15 февруари.
За яснота, ще разгледаме пример със стопанство от 1000 декара, от което 2 парцела по 100 дка са наклонени терени, а другите 8 парцела – равнинни.
За да е изпълнен ДЗЕС 6 в два от парцелите с голям наклон – над 10%, следва да се установи най-малко 80% растителна покривка през зимния чувствителен период, а в другите 8 парцела – съответно през летния чувствителен период.
Важно е да се знае, че ако през летния период върху 8-те парцела има 100% покривка, вместо 80% (т.е. 800 дка са с покривка), но на наклонените парцели не се установи зимна растителна покривка, то тогава ДЗЕС 6 няма да бъде изпълнен за обработваемите земи на цялото стопанство.
Това е така, защото ако почвата остане гола през зимния период върху наклонените парцели, тя ще е уязвима на ветрова и водна ерозия и няма да се постигне целта на стандарта за опазване на почвите от ерозия. За да се
изпълни стандартът съгласно посочения пример, върху наклонените 2 парцела от 200 дка трябва да се установят 160 дка растително покритие през зимния чувствителен период (1.11.-15.2.) и за 800-те декара равнинни площи
– най-малко 640 дка растително покритие през летния период (1.06-31.10.).
Растителното покритие може да бъде втора култура след прибирането на основната или междинна, покривна култура, с възможност за две седмици за подготовка на почвата и засяване, които ще важат и за двата чувствителни периода.
Изпълнение на стандарта при трайни насаждения
Ако отглеждате трайни насаждения е необходимо да осигурите минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството, като извършвате укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури (през ред) само в зимния период. Няма ограничение в каква степен земеделските стопани ще
надградят задължителните изисквания за опазване на земята, в т.ч. да засеят култури в междуредията за подобряване на почвения слой.
В райони с висок риск от ерозия е възможно и целогодишно да се оставя растително покритие в междуредията. За да се запазят хранителните вещества за новозасадени плодни фиданки обаче, не се препоръчва плътно затревяване на междуредията.
Минимална почвена покривка може да се осигури чрез прилагане на следните практики:
– оставяне на презимуващи (всички видове култури, които се засяват през есента и чието развитие обхваща зимата, пролетта и лятото) или фуражни култури;
– оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, обработени с вертикални почвени обработки без обръщане на слоя, стърнища със самозасети площи от предходната култура (самосевки);
– засяване на покривни култури (житни, бобови, смес от покривни култури, тревни смески, кръстоцветни, и др.) или мулчиране – поставяне на органичен или неорганичен слой около растенията (окосена трева, слама,
торф, дървесни стърготини, листа и др.)
