Темата е разработена от Марта Йонкова, сп. Агрозона, брой 17
Наскоро, по време на земеделска конференция в Оксфорд, един млад, но популярен природозащитник, написал няколко книги и опитващ се да отвори очите на човечеството за опасността от климатичните промени и възможностите за тяхното предотвратяване, изненадващо поднесе публично своето извинение, че е инициирал и взел участие в анти-ГМО кампанията стартирала през 1990 г. Според него, въпреки, че това може да бъде счетено за една от най-успешните инициативи на всички времена, постигнала и дори надхвърлила своите цели, днес той е убеден, че тя е нанесла сериозни щети на науката и околната среда. Официалното изявление на Марк Линас събра рекорден брой гледания и сваляния в интернет пространството, но поглеждайки в коментарите под видеото, виждаме основно остри нападки и нецензурни обръщения, което говори или че „коментаторите“ както обикновено са хора с негативни нагласи или че още не сме узрели за една подобна постъпка. Защото, за да смениш своята публична позиция, поддържана с години, подкрепяна със сериозни аргументи и, което е по-важно – с вътрешно убеждение в правотата й, се изисква смелост и още сериозна мотивация. Някои биха казали, че за своята постъпка вероятно Линас е получил материален стимул от някой от гигантите, развиващи биотехнологиите. Но неговите аргументи звучат някак логично, стига да бъдат изслушани с ясно съзнание, незамъглено от фанатична ярост срещу това направление на науката.
Позиция на богатите
В своето обръщение Линас заяви, че анти-ГМО активистите изключително успешно са блокирали, забавяли и унищожавали потенциалните възможности за подобрения на културите чрез биотехнологии и даде множество примери за начините, по които това движение е постигнало целите си. Той припомни как, под натиска на гръмогласната тълпа, политиците в много европейски държави буквално са останали глухи за воплите на своите учени и фермери. Позицията на „богатите“ от ЕС от друга страна, е повлияла много от развиващите се страни в Африка и Азия, където също е отречена възможността бедните фермери да се възползват от достиженията на науката, за да постигнат някаква сигурност за храната и доходите си. Анти-ГМО движението утежни регулаторната среда, така че разходите за развитие на биотехнологични култури в момента се нуждаят от ресурсите на големите компании. Това намалява потенциалните възможности за използването на добри разработки от малки стартиращи фирми, учени или програми, финансирани с държавни средства.
Войната на картофите
Опитът на движението, в което е участвал младия природозащитник показва, че заплахата от протести, която се оказва една от движещите сили при вземането на решения по отношение на биотехнологиите, е най-ефективна, когато се прилага на фирми с големи потребителски марки и достатъчно влияние на пазара. Класически пример за това е как МакДоналдс, в рамките на три телефонни разговора с големи френски производители на полуфабрикати, сложи край на отглеждането на биотехнологични картофи в САЩ и Канада. Картофите са една изключително трудна култура и не се поддават на подобрения чрез селекция, поради сложната им генетика и вегетативно размножаване. Биотехнологиите се явяваха един по-достъпен и практичен начин за справяне с тези проблеми, както и за подобряване на хранителните им показатели, но тази възможност беше напълно загърбена, поради заплахата от протести. Под същия натиск вече с десетилетия закъсняват научните разработки при една от най-важните култури за човечеството – пшеницата. Същото се отнася и за гроздето, ябълките, както и повечето видове плодове и зеленчуци.
Пропуснати възможности
Има дълъг и постоянно нарастващ списък на пропуснатите възможности за селското стопанство, околната среда и здравето, благодарение на ефективността на анти-ГМО движението. Някои от тях са просто такива, които би било хубаво да използваме, но други можеха да бъдат решаващи за борбата с вредителите, подобряването на сортовете, намаляването на използването на химия в природата, както и на земеделската техника, която също замърсява околната среда. Тук не споменаваме вече „изтъркания“ аргумент – възможността да се справим със световния недостиг на храни. Вероятно това, което Марк Линас всъщност разбира е, че да се игнорира тотално един постигнат научен консенсус по отношение на биотехнологиите при растенията, може да бъде също толкова пагубно за бъдещето на човечеството, колкото това да се игнорира научен консенсус относно изменението на климата или атомните бомби. Историческият опит на човечеството показва, че понякога достижения на науката, които изглеждат надеждни и полезни, впоследствие могат да се окажат пагубни… И обратното.
