Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието(ЗАЗ). Сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията.
Това гласи тълкувателно решение на Върховния касационен съд, с което се уеднаквява практиката по въпроси, свързани с договорите за възмездно ползване на земеделска земя, което бе публикувано вчера. Тълкувателното дело е образувано по искане на Омбудсмана на Република България
Вписването, предвидено в чл. 27, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), е приложимо на общо основание при прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години поради извънсъдебното му разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от три месеца, пише още в решението. За предвиденото в чл. 27, ал. 2 ЗАЗ вписване на прекратяването – развалянето на арендния договор е необходимо пред съдията по вписванията да се представи актът (писменият документ), материализиращ изявлението за разваляне на договора по причина забава в плащанията на арендната вноска повече от три месеца и да се удостовери достигането му до адресата. Прекратяването на арендния договор се регистрира в съответната общинска служба по земеделие след вписването му в службата по вписванията.
