Добавената стойност на зърното ще бъде 20 пъти по-висока от стойността на суровината, ако продуктът се поднесе на туристите, пристигащи у нас, след като мине необходимата преработка по цялата верига. Това става ясно от годишния доклад на Института за икономически изследвания на БАН, чийто акцент при последното му издание е аграрния сектор.
Когато зърното се преработи в брашно добавената стойност е почти два пъти по-висока отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност, каза авторът на земеделския анализ доц. Огнян Боюклиев. Неговите сметки показват също така, че ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства около 2.2 пъти. В случай, че се произведе фураж – над 3 пъти. Когато с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция, или поне част от нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата – зърното, показват окончателните му разчети.
Този ефект би могъл да носи приблизително 1.5-2.5 млрд. лв. добавена стойност ежегодно, ако не се експорираше директно зърно, а се преработваше в страната. Освен добавена стойност България и българите губят и около 200 000 работни места в преработката на зърното от суровина до краен продукт, коментира още експертът. Той твърди още, че за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство страната губи около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места.
