Загубите от болести по винените сортове грозде са между 10 и 20%, като тези сравнително добри резултати са постигнати с многократно третиране с препарати против влага, най-вече през пролетта и началото на летния сезон. В момента приключва последната беритба на късния мавруд. Захарността му е висока – средно 25.5 градуса. Това каза в пред Дарик председателят на консорциум „Вкусът на България“ и винопроизводител Росица Касабова. Според прогнози количеството произведено вино тази година ще е съизмеримо с миналогодишното, като характеристиките му се очаква да бъдат доста интересни. Добивите пък са средно между 550 и 600 кг. на декар на винопроизводителите от Родопската яка.
Според Касабова с всяка година потреблението на вино в България се увеличава и все повече хора разбират това, което консумират. Освен това интересът към родното продукция се засилва от страна на азиатски държави като Китай, Виетнам и Япония. Интересът обаче намалява към по-евтините трапезни родни вина от страна на Русия, Америка, Франция, Италия и Испания, за сметка на повишаване интереса към по-висока категория вина, произведени от български сортове грозде като мавруд, гъмза, широка мелнишка лоза, керацуда, димят и други.
От думите на изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев стана ясно, че очакванията за тазгодишната реколта са, тя да бъде добра. Инвестиции в предприятия и застраховки се очакват в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Добивите не оправдават напълно очакванията, но предвид климатичната обстановка цяло лято производителите са доволни. Той отбеляза огромните усилия на хората и многото средства, с които успехът е достигнат. Хубаво е и, че през последните седмици и захарните градуси се наляха, така че очакваме едно наистина добро вино, добави експертът. За тенденции на световния пазар на виното е трудно да се говори, тъй като той е доста динамичен. Коев отбеляза, че все по-търсени са плодовите и по-нискоалкохолни вина. Тази тенденция се очаква да се задържи и през следващите две-три години.
Красимир Коев коментира и сивия сектор, който според него е доведен до “клинична смърт” във винопроизводството. От думите му стана ясно, че не големите винарни са тези, които продават фалшиво вино и още нещо химията е много по-скъпа и често евтиното вино, което подминаваме е истинско.
