Днес православната и католическата църква почитат паметта на Света Варвара. В българските вярвания светицата покровителства плодородието, децата и домашните птици. Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3-ти век в семейството на Диоскор – аристократ и ревностен езичник от Илиопол, Мала Азия. Тя е починала през 305 или 306 година. Интересно е да се отбележи, че последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че Св. Варвара е родена в с. Елешница – Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол.
Тя се е отличавала с особена и неземна красота. Дълго време баща й я е държал заключена във висока кула, за да я опази от нещастията на обкръжаващия свят и да я възпита в езическите обичаи. Но след време Варвара се запознава с християни и приема светото кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, се опитал да я вразуми чрез мъчения, но тя не отстъпила. Не след дълго той разбрал, че не може да постигне своето и се отрекъл от нея, като я предал на управителя на страната – Мартиан. Той също искал да я убеди да се откаже от християнството първо с мили приказки. След това дълго я бичували и държали в тъмница, където й се явил Господа Иисуса и й дал сили. В крайна сметка Мартиан разбрал, че девойката е непоколебима в своята вяра и я осъдил на смърт, като самият Диоскор отсякъл главата й.Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на страната и двамата са поразени от мълния, като от тях не остава и следа. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. Сега те почиват в Киев, а една малка частица се намира в църквата “Св. Преображение” в столичния квартал Лозенец.
В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от шарката, и хората я наричали “Баба Шарка”. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Според друг обичай сутрин нечетен брой деца се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак – последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце.
В други райони на България Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
