Днес е Великден

За сетен път тържественият звън на камбаните възвести Христовото възкресение и изпълни сърцата ни със смирение и любов в очакване на чудото. Това отбелязва Лена Кирилова от Етнографската къща в Добрич пред радио “Добруджа”. Една хилядолетна традиция, призвана да възкреси най-доброто, което човек носи в себе си. Да съхрани вярата и да възроди надеждата, идваща с пролетното събуждане на природата.Дълъг път е извървяла тази традиция, споделя Кирилова. В древните езически представи яйцето е символ на живота, на слънцето и светлината, на обновлението и вечния кръговрат в природата. В различни митологии то е първоизточникът на света. Практиката да се боядисват яйца датира от 4000 години и е позната още в древния Изток. Широко разпространено е вярването в особената предпазваща и продуцираща сила на червеното яйце. Неслучайно първото боядисано яйце е винаги червено. В християнските представи, наследени от езичеството, то символизира Христовата кръв, страданието и скръбта.  Червеното яйце е основен елемент във великденския празничен цикъл и с него се извършват редица обреди, свързани с вярата в магическата му сила. То се поставя в темела на къщата, в чеиза на момата, в храната на домашните животни, заравя се на нивата, слага се във вода, от която пият болни. С първото червено яйце се потъркват бузките на децата, за да са здрави и румени, а после се оставя до домашната икона, като на следващата година се гадае за здраве и плодородие. За всеки, пристъпил прага на дома, трябва да има дар яйце, за да не си отиде късметът от къщата. Яйцата, наричани “писани”, “шарени”, “перашки”, използваме за почитане на традицията, напомня Лена Кирилова. За украсата им често са използвани естествени багрила – риган, коприва, обелки от лук, орехови листа. Писаните великденски яйца са два вида– боядисани с един цвят или с   изрисуване на определена украса. Една от основните техники е восъчната, която може да се приложи и два пъти с използването на различни цветове. Интересни са и яйцата, боядисани с туткал, яйчен жълтък, листа от растения. Често се използва и добавъчна украса, най-често “китки” от разноцветни конци. Яйцата “китанчета” са приготвени само от годените моми, които ги подаряват на своите избраници. Върху бялата естествена повърхност на яйцето често е положен цветен рисунък с различни бои. Изобразените мотиви и орнаменти са слънчеви символи, цветя, клонки, птици, свързани с възродената природа. Шарените яйца се изнасят на двора, за да ги “види“ слънцето. А после се оставят на видно място в дома, за да се радва всеки на тази хубост.Навсякъде Великден се празнува три дни, като след тържествената църковна служба всички се чукат за здраве с яйца си разменят поздравления. Във всеки дом има богата трапеза, а на общоселското хоро на мегдана се хващат всички, облечени с най-хубавите си нови премени.   Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден…Гергьовден е най – големият български пролетен празник, честван в деня на християнския светец Георги – покровител на стадата и овчарите, разказва Лена Кирилова от Етнографската къща. Практикуваните векове наред обичаи и обреди ни отвеждат в дълбока древност, когато връзката между човека и природата е изключително силна и важна. ”Свети Георги лято носи, а свети Димитър зима” – казва народът. Според традиционните вярвания Гергьовден бележи началото на новата селскостопанска година. Когато всичко се събужда за нов живот и започва великото тайнство на пролетта, у човека отново се ражда надеждата за щедрост на земята, за здраве и берекет, за обич и честити дни. Приготовленията за празника започват с брането на цветя, зеленина, разцъфнали клонки. Млади и стари тръгват към поляните “да си китят китни китки, да си вият вити венци”. Главите на момите, калпаците на момците, кошарите, къщите… – всичко грейва, окичено със зеленина. Неслучайно празникът се нарича Цветен Георги. Вечерта срещу празника се приготвят обредните хлябове. Лена Кирилова посочва, че в ситото, с което се сее брашното, се слага китка от билки. Облечена в празнична премяна, невестата замесва тестото с “мълчана, цветна”, вода и го оставя да втаса, покрито с женска риза – да се раждат повече женски агнета, а нощвите се остъргват със сребърна пара. Обредните хлябове са три вида – за трапезата, за овчарите и кошарата и за раздаване. Украсата е с агнешко кокалче и изобразява овчар, рало, овце. С водата стопанката ръси за здраве къщата, челядта и кошарите.  Според народните представи на този ден росата и водата придобиват лековита сила. Моми и невести се търкалят по росните ливади, поливат се с “цветна” вода и се къпят за здраве и плодовитост в изворите и реките. Рано сутринта всички се теглят на кантар и се люлеят на завързани на раззеленени дървета люлки. Срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете и с изгрева на слънцето ги подкарват със зелена клонка на паша, след което се извършва и първото обредно доене – през сребърен пръстен, във ведро, обвито със зелен венец. От първото издоено мляко се излива в реката, за да тече като водата берекетът.     В чест на светеца – покровител се коли първото оагнило се мъжко агне през годината. За ситост, плодородие и богата паша то се захранва със сол, трици и трева. С кръвта бележат челата на децата и праговете на къщата – да не влизат болести. Костите на жертвеното животно се заравят на нивата или в мравуняк, за да се плодят овцете.     Празничната общоселска трапеза се прави на “зелено” – на полето, до кошарите, до оброчище на свети Георги. На нея сядат всички –млади, стари, деца. Най-старият стопанин прекадява и благославя – да се множи стоката, да са пълни с жито хамбарите, здраве и берекет да има. Широко разпространена е представата, че на този ден заровеното имане “играе” със син пламък на земята. Хората търсят по поляните и тревата разков, която отваря всички врати и носи щастие и късмет на този, който я намери.   На Гергьовден всеки стопанин обикаля нивите си и бодва в тях разлистено клонче. Този обичай е свързан с легендата за свети Георги, който обхожда посевите и полята, та да завали “дъжд, от който всяка капка жълтица става”, добавя Лена Кирилова.