Днес отбелязваме Деня на народните будители. Това е денят, в който се сещаме за онези отдадени на житейската си мисия просветители и книжовници, които са преписвали на ръка книги, за да ги съхранят. Да запазят словото, знанието, българщината. Сещаме се, че някога, преди много десетилетия, книгите не са били на електронни носители, не са били с цветна компютърна графика по кориците и не са излизали от печатниците на конвейер. Тогава книгата е била ценна като злато, а просветителите малко. Но ценени и уважавани.
Днес учителите са под заплахата на ежедневното насилие в училищата, но продължават да търсят педагогически подход към учениците си. Професията им е все по-нежелана заради непрекъснатия стрес и ниските заплати, но тези, посветили живота си на просвещението, продължават достойната мисия на Пайсий.
Словото, което са предали онези наши предци, пишещи по цели вечери на трепкащата светлина на восъчната свещ, ще остане. Защото написаното остава, черното мастило попива върху хартията и се пренася във времето. До тогава, докато има кой да отваря вече пожълтелите страници и да го чете.
Някога просветителите и книжовниците са били тези, които са отваряли очите за непросветените за познание. Днес информация дебне отвсякъде, но съвременните просветители продължават да са тези, които ни предават не само знанието, но и неговия дух. Защото информация има много, важното е да запазим духа на знанието, и стремежа да го постигнем.
