Браншът алармира за катастрофална политика в животновъдството на фона на неадекватни изисквания и растящи разходи
С драстично занижени изисквания за получаване на обвързано подпомагане за животни бе обнародвана Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания. Документът влезе в сила на 20 март, когато бе даден и официалният старт на Кампания 2026 за заявяване на субсидии. Въпреки очакванията на производителите за устойчивост и подкрепа, финалният вариант на нормативния акт се оказа коренно различен от първоначалните проекти и предизвика остра реакция от страна на браншовите организации.
Председателят на Асоциацията на млекопроизводителите и на говедовъдите в България Димитър Зоров изрази сериозно недоволство от факта, че Министерството на земеделието и храните е пренебрегнало становищата на организациите, които представляват над 85% от произведеното мляко в страната. В интервю за Агрозона той определи като несериозно намаляването на изискванията за млечна продукция от 3500 тона на едва 500 литра за първата година. Според него това решение обезличава усилията на реалните производители и е направено единствено с цел формално отчитане на дейност.
„Това, което видяхме за Наредба № 3 и намаляване на изискванията за обвързана подкрепа е коренно различна от първоначалния вариант на Наредбата. Това, с което Министерството на земеделието и храните не се е съобразило, са становищата на браншовите организации. Например, в сектора на говедовъдството говедовъдният съюз и другите животновъдни организации, които са дали становища, представляват над 85% от произведеното мляко в страната. Не знам каква е причината МЗХ да не се съобрази с това нещо. И да намалиш от 3500 тона на 500 литра за първата година, това за нас е малко несериозно, колкото да отбиеш номера,“ заяви Зоров.
Още по-критична е ситуацията в сектора на овцевъдството, където новите правила изискват доказване на реализирани агнета вместо мляко, дори когато става въпрос за чисто млечни направления.
„Още по-фрапантно е в сектора на овцете. Не можеш в млечни направления овце ти да не търсиш реализирано мляко, а да търсиш агнета. Основният продукт в това направление е млякото. Ние държим това нещо да остане. Обяснението за промяната е , че е имало смесени стопанства. Къде са тези смесени стопанства? За смесените стопанства ние сме дали мнение в нашето становище: когато има смесени стопанства ще има или мляко, или агнета или кумулативно двете, както е направено при говедата. Не знам защо всички не искат да има доказване на реализацията на млякото, тоест да си работят в сивия сектор да си реализират без да плащат данъци. Не може едни хора, които си реализират млякото да спазват законите, да си плащат данъците и накрая ти да искаш от тях да доказват агента. В България има региони, в които няма кланица. Как тези хора да си реализират тези агнета? Защо на млечните крави са направили мляко, а не телета? За мен сегашното становище на Наредба № 3 е меко казано несериозно,“ сподели Зоров.
Освен административните промени, животновъдният сектор е подложен на огромен натиск и от външни фактори, като войната в Иран. Постоянното поскъпване на горивата оскъпява всеки етап от производството – от засяването на фуражите с машини до ежедневната поддръжка на фермите.
„Войната се отразява супер негативно, защото цените на основните петролни продукти скачат всеки ден. Животновъдството без гориво не може. Да не говорим, че за да се засеят фуражите, трябва машини. Те не могат да работят без гориво, а цената му се увеличава всеки ден. Вече са нарушени и каналите за търговия,“ обясни Зоров. В същото време липсват адекватни компенсаторни мерки от страна на Европейската комисия и държавата. Браншът настоява за възстановяване на енергийните помощи и покриване на разликата в цените на тока, каквато практика съществуваше до края на миналата година.
„Къде са мерките на Европейската комисия за коригиране на тези несправедливости? Като започна войната в Украйна, имаше помощ за Украйна. Тука къде са всичките тези компенсаторни мерки? Само се събират и говорят едни празни глупости и резултат никакъв. В края на краищата най-малкото, което можеше да стане е разликата в цените на тока между определената препоръчителна цена от КЕВР и пазарната за съответния ден, трябваше да бъде компенсирана. Точно както беше до Нова година за бизнеса помощите за електроенергия,“ разясни Зоров.
Според председателя на Асоциацията на млекопроизводителите и на говедовъдите в България комбинацията от неадекватна нормативна уредба и липса на финансова защита води сектора към масови фалити. Той предупреди, че хранителната сигурност и самодостатъчност на страната са сериозно застрашени, а липсата на диалог с реалните производители обрича българското земеделие на колапс. Зоров е категоричен, че настоящата политика както на национално, така и на европейско ниво в сектора на животновъдството, е на път да унищожи и малкото останали устойчиви стопанства.
