Над 6 хил. производители са на път да се откажат от поминъка си, алармираха от Национална асоциация на картофопроизводителите
Близо деветдесет хиляди тона български картофи ще отидат за сметището, алармираха от Национална асоциация на картофопроизводителите, на пресконференция в столицата днес. Много малка част от подземния зеленчук ще се използва за фураж, защото и животните значително са намалели, обясниха производителите. Причината е, че няма пазар за родния зеленчук, тъй като се оказва с неконкурентни цени на вносните патати в търговските вериги. Залежават хиляди тонове в Копривщица, Харманли, Самоков. В района на Банско реколтата от миналата година буквално е неизползваема, защото грудките вече са покълнали, оплакаха се производителите. Основна причина за бедата е, че родните производители нямат никаква защита срещу нахлуващите чрез търговските вериги картофи от ЕС. Веригите отказват да купуват нашите зеленчуци, защото са с по-висока себестойност. Дори има случай на фалирали посредници като известна българохоландска фирма, която не е могла да удържи на напора от вътрешността на ЕС, съобщиха производители от района на Харманли. Проблемът има и огромни социални измерения, защото близо 6 хил. семейства, чиято основна прехрана е това производство са на път да се откажат и да напуснат родните си места – Копривщица, Гоце Делчев, района на Самоков, Сърница и др. Една част от тях ще се насочат към столицата, а други вече правят уговорки за работа в Испания, споделиха от НАК.
Най-голяма заплаха в момента за картофения бизнес са заразени картофи от Полша, които вместо да бъдат унищожени се продават на нашия пазар. Тези грудки могат да бъдат използвани и за семена, което означава, че в бъдеще българските реколти могат да се окажат компрометирани.
Болни картофи от Гърция се продават и за 25 ст. за килограм на борсата в Плодовитово напълно безнаказано и безконтролно, съобщиха от НАК. От Агенцията по храните /БАБХ/ се оплакали, че получават твърде ниски заплати и нямат достатъчно хора, за да могат да контролират изцяло това, което влиза от Полша и Гърция. От БАБХ ни казаха, ако вие производителите засечете камиони ни кажете и ние ще направим каквото трябва, обясниха от асоциацията.
Картофопроизводителите призоваха министъра на земеделието Мирослав Найденов да създаде работна група, която да намери решение за проблемите в картофопроизводството. Основните пречки българският патат да е неконкурентноспособен е, неговата висока себестойност. Препаратите за растителна защита и торовете в страните от ЕС са с минимум 20% по-ниски като цени от тези у нас, защото се произвеждат на място и производителите се ползват с преференции. Освен това 70-80 евро цента на литър е земеделското гориво, за каквото настояват и българските градинари. Ние не искаме акциз, а искаме земеделско гориво, каквото ползват нашите колеги в Общността. То може да се продава на бензиностанциите оцветено, обясниха те. Също така преференции по отношение на напояването, каквито имат земеделците в ЕС. В момента напоителни системи се движат като манекени и практически ние плащаме, за получаването на заплатите им. Те посочиха, че единствено шефът без диплома на напояването в България е искал да направи нещо, но веднага бил махнат от системата. Производителите поискаха и диференцирана ставка ДДС, която ще облекчи себестойността на картофите.
Държавите от ЕС се грижат за пазарите на земеделците си, Гърция например, за да защити производителите си е сложила забрана за внос на български картофи на пункта Екзохи – Гоце Делчев, а наскоро белгийски политик е предлагал белгийски картофи за българския пазар.
Светлана Трифоновска
