Днес в “Дома на Европа” в София се проведе конференцията “ТПТИ – влияние върху българското земеделие и представяне на доклада на Европейския парламент с препоръки към преговорния процес”. Събитието беше организирано от евродепутата Момчил Неков.
Доц. Божидар Иванов и Диляна Митова представиха доклад на Института по аграрна икономика (изготвен и съвместно с Нона Маламова) относно българските земеделски сектори, които биха имали икономическа изгода от споразумението, пред кои има потенциал за развитие и кои са застрашени. Иванов посочи, че от 2007 г. делът на земеделието в БВП на страната се задържа на нива 4-5%, което е значително по-малко от преди влизането ни в ЕС, когато е бил 10-12%. Що се отнася до делението растениевъдство – животновъдство, растениевъдството доминира със 70% в общия дял на земеделието. Доц. Иванов обясни това със създадените стимули за растениевъдството – основно плащане, базирано на единица площ.
Относно продуктивността – през 2008 г. сме произвеждали 7 млн. тона зърно, през 2013 г. количеството се е увеличило до 9 млн. тона. Ръстът обаче не се дължи толкова на увеличение на добивите, колкото на увеличение на площите, заети с тези култури. При маслодайните култури също е регистрирано по-голямо производство – от 1,3 млн. тона през 2008 г. до почти 2 млн. тона. Производството на грозде обаче е намаляло с 10% за 6-7 г.
През 2013 г., която е била благоприятна за плодовете, се е стигнало до 200 хил. тона произведени плодове, отчете Божидар Иванов. Това по думите му е добър показател за последните години, но с оглед историческите данни има спад 4-5 пъти. Площите, заети с трите най-отглеждани у нас зеленчука – домати, краставици и пипер, са намалели два пъти. През последните години има намаляване и на млекопроизводството заради намаляване на поголовието, посочи Иванов.
По повод защитените наименования в ЕС и ТПТИ специалистът посочи, че идеята, която ще бъде взаимствана в Трансатлантическото споразумение, е тази от вече подписаното споразумение между ЕС и Канада – производители, които имат регистрирани търговски марки, използващи защитени наименования в Европа, ще имат възможност да продължат да ги произвеждат като задължително посочат на етикета това, че продуктът не е оригинален, че е произведен извън ЕС. Новите производители, които искат да ползват защитени в Европа наименования, ще могат да го направят, но ще трябва допълнително да уточнят, че това са имитационни продукти. Това се обмисля да залегне в текста на споразумението при разрешаване на казуса, посочи Божидар Иванов.
Анета Стефанова
