-
С дъждовна вода, събирана в бидон, може само да се полеят само два корена тикви
-
Ако се разчита на нови сондажи ще предизвикаме екокатастрофа, категорични са от Националния съюз на водоползвателите
Пълен провал на държавната политика в областта на поливното земеделие виждат през последните месеци българските земеделски стопани. Като в някакъв филм на ужасите пред очите им се развива сюжет, показващ липсата на държавнически решения за развитието не само на отрасъла, но и пълно безхаберие към продоволствената сигурност в страната, която в тези “болни” времена е задача № 1 във всяка държава.
Накъде ще отиде страната ни през следващите години, които отсега са белязани със знака на безводие, суши и сложни климатични промени. Липсата на воля или пълна безпомощност доведоха до изритването на земеделието от Плана за възстановяване и устойчивост. Ще можем ли да компенсираме с модерни технологии гладът, на който ни обричат? Да, грубо е да се правят такива сравнения, но обстоятелствата доведоха до тях. Всеки ден милиони българи сядат на трапезата. Недохранените хора не се интересуват от дигитализация, а унищожаването на селското стопанство ще доведе до постъпване и дори изчезване на много хранителни продукти. Това всъщност вече сме го виждали….
Държавата няма желание да се развива поливно земеделие, това е категоричното мнение на Руси Николов, председател на Националния съюз на водоползвателие. Ползването на дъждовна вода, за да се прави производство според него е възможност за малки градинки. За декар зеленчукова градина на всеки осем дни са необходими 40 кубика вода, затова дори не подлежи на коментар възможността да се прави интензивно земеделие без реално напояване. Предложението за дъждовната става да си си полее два корена тикви от някой бидон, който стои под улука и там се събира вода. Тези малки инвестиции са като да сложим каруцата пред коня, ако се разчита на нови сондажи ще настъпи екокатастрофа, не случайно МОСВ категорично не позволява създаването им. В Добруджа, ако се започне да се дупчи за вода ще стане сериозен екологичен проблем.
Една поливна система трябва да обхваща поне 10 000 дка, за да е ефективна. Това е оптималния размер. Световният стандарт за функциониране на една такава напоителна система сочи, че тя осигурява около 2000 долара на декар приход от напояване. Това е стандартът, който е необходимо да бъде покрит, за да бъде оправдано проектирането и изграждането на една такава напоителна система. У нас според данните на НСИ чистият ефект от напояването, изразено в печалба е около 600 лева на декар. В рамките на пет години може да бъде увеличен няколкократно Брутният вътрешен продукт, ако имаме рехабилитирани и действащи напоителни системи. Сметката сочи, че ако имаме 13.5 млн. декари поливни площи по 1000 лева чист ефект от напояването, без да се смята стойността на самата продукция ще получим 13.5 млрд. лева, само защото сме напоили.
Няма политическо решение
В момента обаче проектите за възстановяване на хидромелиоративните системи у нас не са на дневен ред, защото липсва политическо решение за какъвто и да било инвестиционен проект, свързан с хидромелиорации. Най-вероятно, това което се разпространява по медиите в момента е заблуда и прах в очите ва земеделската общност, смята още Николов.
Предложението на министър Събев за събиране на дъждовна вода, с която земеделските производители да напояват площите си, е напълно несериозно. Разполагаме с хидромелиоративна система, която е изградена преди 50-60 години на територията на цялата страна и обхващаща над 5 милиона и 200 хиляди декара годни поливни площи, която се нуждае от спешна рехабилитация. Това беше заложено в Националния план за възстановяване и устойчивост в проекта на Напоителни системи, който ние предложихме с 265 обекта за около 850 милиона лева, коментира за Агрозона Снежина Динева, бивш изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД.
Съвет: Управляващите да видят поне един напоителен канал на живо
Напоителната система е като домино и е свързана със съответно вътрешната канална мрежа на земеделските производители. Най-вероятно от Министерство на земеделието не са запознати и бих им дала съвет да отидат на място да видят как изглеждат един канал, едно водохващане, един тръбопровод, за да могат да разберат как е свързана системата и от какво се нуждаят земеделците, препоръчва експертът. Според нея е абсолютно несериозно да се казва, че ще се правят резервоари. Това е недопустимо като изказване и въобще като политика. Няма как един земеделски производител, който използва вода в хиляди кубически метра, дори милиони годишно, да се снабдява с вода от резервоар. На практика МЗХГ иска да принуди всеки земеделец да си направи един язовир, за да може напълно да обезпечи нуждите си, казва Динева. След това изказване на Събев лично ми се обадиха представители на някои браншови организации, които просто бяха потресени от цялата ситуация и това изказване, сподели още тя.
Нужна е пълна рехабилитация на системите
Мярка 4.1, която е за модернизация следва да бъде продължение на мярка 4.3 за рехабилитация на главни напоителни канали и главна напоителна инфраструктура, която трябва да стартира. След това трябваше Плана за възстановяване да дооправи цялата хидромелиоративна инфраструктура, за да може да се пести водата. Щяхме да имаме над 50% потенциална икономия на вода. От няколко години настъпва сушав период, виждаме го трайно през последните няколко лета и липсата на валежи. Трябва да се подходи много сериозно и отговорно към това нещо, защото водата наистина е най-ценният ресурс. Неслучайно направихме тези проекти и се борихме за рехабилитация и през цялото това време настоявахме за рехабилитация, нямаме нужда от резервоари. С това нещо се обрича и поставя под въпрос изпълнението на проектите по подмярка 4.1 на тези земеделци, които кандидатстват с доставчик на вода „Напоителни системи“, каза още Динева.
Тя препоръчва да се направи пълна рехабилитация на тези канали, за да може да се спести вода. Дали ще напояваме 100 хиляди или 200 хиляди декара в момента водата, която се използва е една и съща поради факта, че трябва да се поддържа водно ниво. Когато има дупки по канала, водата изтича, а подпочвените води се повдигат. В случай на дъжд много по-лесно се предизвикват наводнения, поради факта, че почвата вече няма такава попивателност.
Къде са другите?
Това е един от най-важните проекти и 5 държави-членки вече са взели и аванси. Не знам дали все още има друга държава, което не си внесла Националния план за възстановяване и устойчивост. Останаха някакви средства в сектор Земеделие, които ще отидат за напояване и това са около 100 милиона лева, но не по проектът, които ние изготвихме. Тези пари ще са само за някои от обектите, които не попадат в зони от Натура 2000. За тази цел обаче трябваше да се направи dnsh assetment, което представлява оценката за ненанасяне на вреда на околната среда, но понеже нямат достатъчен капацитет, Напоителни системи имаше няколко човека, които мога да направя това нещо, а тях ги няма в момента, няма кой да изготви тази оценка. Цари абсолютна некомпетенция и липса на кадри за работа. Цената за това ще платят българските земеделски производители и всички хора, защото е „Напоителни системи“ предоставя не само вода за напояване, но и за промишлено и питейно-битово водоснабдяване.
Кой печели
Производители, които са извън страната имат интерес България да бъде само пазар за тяхната продукция, макар че родното производство може няколкократно да надхвърли потребностите на населението ви и да правим експорт, носещ сериозни приходи за земеделците и държавата. Нещо повече – у нас има силно лоби на вносителите на плодове и зеленчуци, което също работи срещу развитието на българското производство. Годишно влизат над 1 млн. тона чужди зеленчуци.
Производители: Пълна некомпетентност, залага се бомба, която ще гръмне догодина
„Това е пълна некомпетентност!“, така коментира пред Агрозона Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните (БАМ-Я) предложението на заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев стопаните, които имат нужда от вода за поливане, да кандидатстват за съоръжения за съхраняване на вода като резервоари и цистерни, с които да се осъществи напояването.
„Изказването на заместник-министър Георги Събев граничи с цинизъм, категоричен е Божидар Петков. С колеги са изчислили, че само за един земеделски производител с 200 хил. куб. м вода му трябва басейн с размери 100х100 м на 10 м дълбочина. „Представяте ли си как се прави това нещо и колко ще струва? Това, дори да го направим, няма как да го напълним, ако няма от „Напоителни системи“ вода, а пък дъждовната вода, за да я съберем, трябва да има покрив. От земята как да съберем дъждовна вода? Ако е оранжерия с площ 5 дка, да съберем от покрива вода, но от 100 дка земя, как да съберем?“, недоумява Петков.
Според него управляващите земеделието сега залагат бомба за догодина. „В момента те залагат една бомба, която ще експлоадира през май догодина, когато те няма да бъдат в зоната на отговорност и това е най-голямото ни възмущение. В понеделник ще искаме среща с министъра!“, категоричен е Божидар Петков.
