Всички милеем за родния вкус ябълка, този носталгичния вкус, който вече едва се намира. За щастие все още го има. Златка Дойчевска е пазителка на изчезващите български сортове, макар и да е прекарала голяма част от живота си в чужбина. Отглежда забравените сортове Куртовка, Айвания, Карастоянка и БелФльорт и споделя, че още преди да настъпи активният сезон за бране тя вече е изчерпила количествата.
Златка Дойчевска живее в село Куртово Конаре от три години, а предишните 15 години от живота си прекарва в испанската столица Мадрид. Оттам тя започва да инвестира в селското стопанство на родна земя. „През 2002 г. Моите родители засадиха първите овошки и започнахме малко по малко да купуваме земя и да засаждаме, като направихме 20 дка насаждения“.
Обратният път до Куртово Конаре
Златка посочва, че не е закърмена със земеделието. За всичките тези години в чужбина обаче единственото, с което не може да се примири е липсата на родната храна и на автентичния й вкус. „Там постоянно изпитвах носталгия по нашите ябълки, сирене, мляко. Така дойде решението ми да започна малки инвестиции в България, които след време да дадат резултат и да помогнат да се завърна. Никой не смяташе, че мога да остана в България повече от една година. Самите испанци ми казваха, че не могат да си ме представят да не живея там. Аз обаче останах тук. Трудно бе да взема решението, след като детето ми е родено в Испания и израсна там. Камъкът обаче си тежи на място. Сега и дъщерята ми е тук, която е на 15 години. Щастлива съм, защото съм си в къщи. По-голяма част от живота си съм си прекарала в град, но сега вече търся спокойствието“.
Златка намира спокойствието, но споделя, че българското село не е лесно място за живеене . „Не се прави почти нищо за развитието му. Отпускат се пари, но специално в Куртово Конаре няма никакво развитие. Селото няма канализация и не можеш да предприемеш нищо. Аз желая да подхвана бизнес инвестиция, създавайки цех за преработка, но без канализация това няма как да се случи. Пътищата са много лоши, колите се разбиват, земеделската техника се нуждае от постоянен ремонт. Това е най-лошото за селото – няма инфраструктура“.
В начинанието с българските сортове помощта идва и от родителите,като до по-миналата година е продължило засаждането и вкарването на нови култури. Семейството вече отглежда не само ябълки, но и праскови, круши, сливи и орехи.
Забравения вкус
Въпреки трудностите обаче Златка се гордее с четирите сорта ябълки, които отглежда – Куртовка, Айвания, Карастоянка и Бел Фльор. „Те са много търсени и още преди да започне официално сезона на брането ние изчерпахме количествата. Има голям интерес.Когато отидем на фермерски пазари и изложения най-много се търсят точно тези сортове. Клиентите споделят, че не са усещали този вкуса от 30 години, защото буквално той е изчезнал от пазара. Комерсиалният вкус, който сега се предлага не се оценява толкова много“.
Българските сортове се отличават с вкусовите си качества, а са и по-устойчиви като плод, но са застрашени от изчезване. Златка Дойчевска обаче не получава подпомагане за своята дейност. „По програма се подпомагат като изчезващи, но аз ги отглеждам в различни парцели и не мога да получавам евросредства. “.
Последният пазител
Няма други хора, които да отглеждат тези сортове. В Куртово Конаре дори няма и друг производител на ябълки, споделя Златка. За сравнение,през 1960 г. у нас е отбелязан световният рекорд по бране на ябълки – 11 млн. тона. „В момента сме само ние. Бизнесът не е лесен, ябълката се отглежда много трудно.Не може и да се търсят добри цени, защото вносът е натиснал цените изключително надолу. Българският плод вече не се консумира, защото вносният е в пъти по-евтин.Ние се борим да продаваме на цени, които са изключително близки до себестойността.Повечето производители на ябълки вече масово се отказват от начинанието.Засаждат ягоди или други култури, които са по-скъпи и не са толкова трудоемки“.
„Проблемите са много. Пазарът на ябълката е труден.Аз успявам да се изхранвам благодарение на това, че имам собствен магазин в Смолян, където пласирам голяма част от продукцията на добри цени.Реализирам още на фермерски пазари и продавам на познати.Когато обаче започнеш да продаваш на едро нещата се обезсмислят.Производителите правят по 25 пръскания, използват машини, работна ръка и като цяло процесът е доста скъп.Повечето от колегите се отказват и българската ябълка е все по-малко“.
Златка Дойчевска обикаля фермерските пазари вече от две години. Според нея там е мястото, където се оценява връзката производител – клиент. „Купувачите искат да знаят много за продукта, оцета от какво е направен, какво съдържа сладкото, искат да се знаят много за плодовете. Има потенциал във фермерските пазари, но за съжаление в момента те са силни само в района на София. В другите градове няма толкова голям интерес“.
Амбицията остава
Въпреки проблемите, с които се сблъсква амбицията на стопанството е да продължава да се увеличава и да добива все повече. Затова обаче е необходима повече земя, а и е много важно парцелите да бъдат един до друг. Когато те са разделени е много трудно.
„Аз продължавам да произвеждам, защото в се още тая надежда, че нещата ще потръгнат. Освен това правя ябълков оцет и разчитам да създам затворен цикъл с преработка и стигането до краен продукт. За да се направи качествен ябълков оцет трябва да се смели ябълката на каша, след което започва да се чака ферментацията й, която отнема около година. Процесът е дълъг. Използвам 23 сорта ябълки, като всеки един от тях дава своите вкусови качества. “.
