Д-р Йордан Господинов, генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море: Мит е, че българите не обичат риба

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
11 Минути
  • Отдавна търсенето у нас не се свежда до цаца и скумрия
  • Консумацията достига 10 кг на глава от населението
  • Българският риболовен сектор работи на всички престижни пазари по света

 Д-р Господинов, готов ли е сектор Рибарство за новия програмен период?

Вече е стартирала работата по подготовката на Рибарската програма. Изготвени са редица базови документи от фирми и сдружения между учени и консултантски фирми, които бяха наети от Министерство на земеделието да подготвят базовите документи, както и да направят проучване в сектора на риболова, аквакултурата и преработката, което да бъде основа за създаването на една бъдеща програма. Известно е, че на базата на едно постановление на МС бизнесът е изключен от участие в съставянето на програмите и в Мониторинговия комитет. Затова ние на добра воля сме поканени от министерството да бъдем активни наблюдатели. Досега сме дали писмени становища, като по плана за аквакултурата имаме 70 коментара и забележки. Уговорката ни с МЗХГ е преди да дойде 2021 година, когато трябва да стартира програмата, страната ни да е готова с документ, който да бъде внесен в Европейската комисия.риба преработка преработвателно предприятие

Какво ще се подпомага в следващия програмен период?

Вече е ясно какво ще се подпомага в другия програмен период – ще се акцентира на екологичното поведение при риболова и при аквакултурата, защото в стремежа си човек да лови или да отглежда повече риба, той понякога пречи на природата. Затова трябва да има насоченост в тая посока и това ще спомогне самите оператори в сектора да пораснат повече, мислейки за природата. Разбира се, предвидени са традиционните мерки за аквакултурата, която в бъдеще също ще бъде с повече екологосъобразни технологии. Предвиждат се доста средства за скрапиране на риболовния флот, за да бъде намален натискът върху дивата природа. Ще се иска повече аквакултура, защото не стига ресурсът, и също така на науката ще се отдели повече внимание. За нас е важна приложната наука, защото има неща, които трябва да се решават на момента или в кратък срок.

Без познания, специфични за нашите географски ширини и за нашите водоеми, няма смисъл да ползваме световната наука. Тя предлага практики, които са в глобален мащаб. Няколко института към Селскостопанската академия и към БАН се занимават с рибните ресурси и проблемите на морето, както е и в Тракийския университет, Биологичния факултет към СУ и в Лесотехническия университет.

Като цяло нашият сектор е един от най-екологосъобразните, тъй като не отделя вредни емисии. Европа и светът са заинтересовани от развитието на екосистемите с участието на рибата и на други водни животни. Ще се възползваме в голяма степен от възможността новата програма да използва слънчевата и вятърната енергия, както и производството на енергия от отпадни технологии. Това са иновации, които ще навлизат и при нас. Ето – имаме вече хладилници, които в по-голямата част от годината използват слънчевата енергия за производство на ток за съоръженията. Много голяма част от новите предприятия, както и старите, изцяло подменят съоръженията, в които се използва фреон.

Какви проблеми се породиха от COVID-19 в сектор Рибарство?

Стресът беше голям, вероятно сме един от първите сектори в България, а от рибарските сектори сме първите в Европа, които поискаха подпомагане. Аз лично в качеството си на председател на Консултативния съвет за Черно море отправих първото питане до Европейската комисия дали има възможност да се подпомогне секторът. Европейската комисия много бързо реагира и разпореди кои средства от къде могат да се вземат и как да се подпомогне секторът. Първоначално искахме да има подпомагане по де минимис, както и по схемата 60/40. В крайна сметка подпомагане получихме само от Европейския фонд за рибарство чрез Програмата за морско дело и рибарство, която беше променена само за 20 дни по наше настояване. Първоначално Европа разреши да се подпомогнат само риболовът и аквакултурата, но пак по настояване на БГФИШ чрез Министерство на земеделието в ЕК беше внесено предложение в Европейската комисия се подпомогнат и рибопреработвателните предприятия. И това също е заслуга на страната ни и в частност на асоциацията.

А мерките предвиждат до 80000 лв. помощ. Почти всички, които кандидатстваха, бяха одобрени. Може би трябва обаче да се акцентира повече върху рибопреработвателната промишленост, тъй като там има много голяма заетост. Тези хора имат нужда от подпомагане, защото един кораб има четири-пет човека екипаж, но в повечето от предприятията персоналът е 100-200 човека. Трябва да се надградят критериите, трябва да се оцени кой плаща данъците и кой има социален момент в своята политика. Смятам, че трябва да има още един критерий – внесени данъци, който показва икономическия ефект от дейността на предприятието. Който е в сивата икономика не трябва да получава субсидии.рибарник риба

Какво е състоянието на бранша в момента?

В месеца, в който беше обявена пандемията в Европа, отначало имаше малко инерция и търговията дори се покачи. След това обаче, например в отглеждането на пъстърва, оборотите паднаха с 80%. Това се отрази и на фирмите, и на собствениците, наложи се дори да бъдат съкратени работници. Рибата е в рибарниците, трябва да се храни, а пазарът не я иска, защото хората напълниха мазетата си, влязоха вкъщи и два-три месеца не пазаруваха.

Нямаше никакво движение, най-вече на пазарите, а ние сме експортно ориентиран сектор – изнасяме пъстърва, шаран, бели и черни миди, както и рапани. Става дума за работата на десетки предприятия и стотици кораби, които ограничиха дейността си. Европейската и световна стагнация се отрази на нашия пазар. Въпреки всичко секторът оцеля. Да, свиха се производство и експорт, имаме и фалити, макар и много малко. Като цяло подпомагането беше много добро в сектора, доволни сме от това, което направи Министерство на земеделието. Всъщност не се изхаби и национален ресурс. С промяна в програмата, оторизирана от Брюксел, беше решено да подпомогнем кораби, предприятия и аквакултура. Над 16 милиона се заделиха за подпомагане на сектора от Програмата за морско дело и рибарство. Пренасочиха се пари от мерки, които са по-малко атрактивни и не се използват. Най-важното е, че секторът оцеля, а хората винаги ще имат нужда от храна.

Кои са най-търсените продукти в условие на локдаун?риба рибарски кораб

Рибата винаги ще се яде. Имаме в някои подсектори на рибарството увеличение на производството. Тези компании дори казаха – няма да кандидатстваме за помощ, защото имаме увеличение на производството. И аз им благодаря, защото това са хора само от БГФИШ. Става дума за производството на рибни консерви. Оказва се, че много хора са били изплашени и продажбите на рибни консерви са скочили необичайно. Има увеличение на купувачите не само от България, но и от страни в Западна Европа. Успешно се продават нашите рибни консерви в много бивши съветски републики, както и в страните от Арабския свят, което дори е изненада за нашите търговци. Трайните консерви могат да престоят и две години в килера и пак да са добри за консумация.

Българинът много обича да зареди своето мазе, страшното обаче идва за хората, които ще намалят своята работа, респективно и доходи. Държавата в тази ситуация не трябва да спира производството на храни, защото изпаднем ли в стрес да затворим бизнеса, бюджетът не може да издържи само на заеми.

Как изглежда в момента българското производство?

Годишно у нас се произвеждат около 14-15 хиляди тона аквакултура, имаме около 12 хиляди тона риболов и около 50 хиляди тона внос от трети страни. Има един сегмент, който не може да се оцени статистически – това е вътрешнообщностната търговия, която също може да повиши още малко нашите обороти.

Правим годишно над 10 000 тона износ на видове, които не са специфични за българската трапеза. Изцяло се изнасят рапаните. Освен това се експортират 3500 т шаран, 1500 тона пъстърва, около 800 тона бели миди и над 1500 тона черни миди. Барбунът и калканът изцяло отиват за Турция. Чернокопът, който вадят сега рибарите, също се продава в южната ни съседка.2.2, 5.4, Agrozona.bg

Смятам, че статистиките, които говорят за пет-шест килограма консумация на риба в България, не са верни. Простата сметка показва далеч по-високо потребление – между 9 и 10 кг, като тук не са включени рибните салати и други продукти на основа риба.

Не е вярно, че в България няма традиция да се консумира риба. В последно време има твърде много реклама, много шеф готвачи приготвят риба, осезаемо се увеличава интересът към рибата и морските дарове. Отдавна търсенето на риба у нас не се свежда до скумрия и цаца.

В България се ловят 30 вида в морето, 20 вида се гледат като аквакултура, а стопанско значение имат около 20 вида. Внасяме над 200 вида – всичко, което се произвежда по света. Българите обичат всички видове бели риби и филета от океана, харесвани са сините риби – риба тон, скумрия. Повиши се консумацията на скариди, октоподи и калмари, продават се и сепии. Много се продават ципура и лаврак, но те са изключително аквакултура от Гърция. Българите консумират много пъстърва, шаран, сом. В момента има фирма, която се занимава с почистване и филетиране на амур и толстолоб, които също много се търсят.

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА