Чудото мурсалски чай има горчиви имитации

Лилия Александрова
Лилия Александрова
6 Минути

Лековитата билка лети в Космоса, за да ободрява астронавтите

Стефан Спасов е млад фермер, зет в село Ляски (официално име Ново Лески) – малко, красиво село в община Хаджидимово, с чиста природа в южната част на Пирин. Някога тук имало много лешници, но днес са рядко срещани. Преди десетилетия местните обработвали предимно тютюн, а сега отглеждат предимно зеленчуци и събират билки.

Селото е в подножието на връх Свети Дух, на 1 412 метра надморска височина и е с много ценно естествено находище на мурсалски или пирински чай. Тук му казват също Али ботуш, защото е близо до едноименния връх. Преди 11 години Стефан заедно с брата на съпругата му, решили на 100 метра от естественото находище на ценния чай да разсадят коренчетата му в два реда. Днес се грижат за плантация от 8 дка, която е биосертифицирана с документи от Българска академия на науките, а също и от лаборатория в Германия. От там твърдят, че материалът, който им даваме, е с най-добро качество, обяснява Стефан.

Спецификите на пазара

Забранено е мурсалският чай да се бере в естественото му находище, тъй като много хора не знаят как да берат правилно и го късат зелен, когато етеричните му масла са малко. Скубят го от корен и унищожават находището. Мурсалският чай е многогодишно растение, но след 5-ата година добивът му пада, тогава билкарите го пресаждат и размножават. „Добивът ни е свързан с реализацията на продукта. Стигнали сме до едно ниво, при което покриваме търсенето на пазара и при по-голям интерес имаме възможност да реагираме. Ако има повече търсене, можем да увеличим и добива“, казва Стефан.

Тази есен обаче Стефан планира да намали площите поради липса на пазари. „Нашият чай се продава в Германия като 100% природен продукт с международен биосертификат. Там е познат като гръцки планински чай. Изкупвачите плащат на нас цената за България, не може да се вземе цена като за Германия“, разказва младият билкар и допълва, че в България успяват да получат по-добра цена единствено за биопродукцията. „Вече имаме постоянни клиенти и това ни дава сили и оптимизъм да продължаваме напред“, казва той. В София неговият мурсалски чай се продава в няколко специализирани магазина, реализират продажби и чрез лични контакти с клиенти в цялата страна. Като членове на Българска Асоциация Биопродукти (БАБ) участват в изложения за храни.

Некачественият чай горчи

Вкусът и ароматът на качествения мурсалски чай е съвсем различен от некачествения от Турция и Албания, който у нас се пакетира като български и цената на истинския се подбива. При ръчното бране се запазват отличните качества на чая, а това не може да стане при машинното бране, според Спасов. Некачественият чай е горчив, а истинският няма нищо общо с този вкус, отбелязва младият билкар.

На фермерските пазари пред Министерство на земеделието и храните той предлага над 20 вида билки, събрани от планината, сред които риган, мащерка, жълт кантарион, липа, лайка, невен, маточина, живовляк, бял равнец, мента, цвят от бъз, бабини зъби и др. Продават ги отделно и в  5 основни комбинации от чайове, които помагат при различни здравословни проблеми – простуда, стрес, при проблеми с бъбреците и простатата, както и при стомашни неразположения.

Мурсалският чай е най-продаваният сред останалите билки, предлагани от Стефан, вероятно поради положителната си слава в народната медицина. В Западна Европа експериментират с него в лечението на Алцхаймер. Освен това мурсалският чай е намирал положително приложение при полети в Космоса, като ободряваща напитка за космонавтите. „Нашият пирински чай съдържа жизненоважни микроелементи като селен, цинк, мед и биологично активни, поддържащи здравето субстанции, сред които флавоноиди, тепрпеноиди, етерично масло и други“, отбелязва младият билкар.

Сироп от зелени орехчета и кестенов мед

Стефан предлага също сладка от бъз, зелени шишарки, зелени смокини, диви ягоди и боровинки от планината. „Сиропът от зелени орехчета е един от най-търсените ни продукти“, посочва Стефан. „Само витамин С в него е 50 пъти повече от цитрусите, затова е мощен имуностимулатор. С него организмът се чисти от тежки метали и токсини, регулира работата на храносмилателната система, полезен е за щитовидната жлеза, защото съдържа йод.“ Сиропът приготвя с мед, който сами добиват от 13 кошера в планината. „Преди години се наложи да ги имаме, защото като събирахме семенца от чая, видяхме, че не стават коренчета от тях и на третата година сложихме пчели да опрашват чая. Така стана по-многоброен. Имаме билков мед, манов мед и кестенов мед. Пчелина караме в началото на юни в планината Беласица при кестените. В продължение на три седмици кестенът цъфти и е добре пчелите да са тогава там. Само ние произвеждаме кестенов мед в България“, казва Стефан.

Помощ от хората

Според Стефан билкосъбирането не е толкова лесно. Няколко опитни възрастни жени от селото помагат при събирането на билките. Сушат ценните растения на естествен въздух в бивша сграда на „Булгартабак“. Младите предприемачи се отказали да кандидатстват за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони, когато разбрали, че трябва площите с мурсалски чай да се увеличат значително, за да бъде подпомагано отглеждането. „Не е възможно да имаш големи площи с мурсалски чай в планината“, категоричен е Стефан и посочва примера, че производителите в Гърция получават финансова подкрепа за отглеждане на чая.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА