Зачестилите природни бедствия, наводнения и пожари – резултат от климатичните промени

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
4 Минути

Зачестилите пожари и наводнения за резултат от небрежното човешко отношение към промените, свързани с изменението на климата. Увеличените температури допринасят за по- бързото разразстване на огнените стихии и водят до фатални загуби, а липсата на навременни мерки за справяне с променящия се климат задълбочава проблема.

“Излезе годишният доклад на междуправителствения панел по изменение на климата, който категорично заяви, че причините за силните, зачестили природни бедствия по цялата планета е на практика човешката дейност. Този доклад констатира, че учените до момента са подценявали скоростта на промяната и желанието на хората да действат превантивно в две посоки – в намаляването на емисиите и адаптацията. Това, което видяхме, особено в южните части на Европа, а и наводненията в Северна Европа, е цената на незнанието и игнорирането на проблема. От една страна огромна загуба на човешки животи, от друга страна – много високи финансови разходи”, сподели пред Фокус Георги Стефанов от фондация WWF.

Опасността от пожари не е отминала

Преди дни стана ясно, че правителството в Германия ще отпусне 30 милиарда евро за възстановяване на регионите в страната, които са потърпевши от наводненията. а пожарите в Южна Европа все още продължават и всъщност ние навлизаме в периода с най-висок риск за пожари. Края на август и септември са най-сухите периоди в годината, когато има концентрация на пожари. Пожарите въобще не са приключили и ако не последва промяна на метеорологичните условия, може да станем свидетели на още по-драстични новини. Вие виждате, че България не е подмината. Мисля, че четири – пет села бяха изгорени. Имахме няколко жертви. Вчера от ПБЗН съобщиха, че има седем жертви от пожарите тази година. Заключението е, че всичките холивудски сценарии, които ги гледаме по филмите, вече се случват. Няма нужда да гледаме филми, които да ни казват какво може да ни очаква, ние го виждаме в нашия заден двор. В същото време мащабите на опустошенията на глобално ниво и в Русия, и в Северна Америка са безпрецедентни. Тази година са най-големите горски пожари в Гърция от 15 години насам като площ, гръцкото правителство силно акцентира върху изменението на климата и превенцията от страна на правителството – промяна на енергийни политики.

Прилагане на Зелена сделка

Целта на „Зелена сделка“ в ЕС е карбонизация на цялата икономика. Тук визираме земеделие, транспорт и индустрията, която емитира емисии. Да, въглищата, ако сумарно вземем само тях като енергиен източник, отделят над 50% от емисиите на България, което е основният дял. Ако вземем и останалите изкопаеми горива, отиваме на 72% от емисиите. Целта е цялата икономика да се трансформира, не само енергетиката. Въглищата са на първа фронтова линия, защото те наистина са глобалният източник на емисии.
Добрата новина е, че всъщност има решение по направление осигуряване на енергия и то не е от вчера, като е доста по-евтино от изгарянето въглища и правенето на ток от тях, това е възобновяемата енергия. По-правилно е
„Зелената сделка“ да наричаме „Зеленият пакт“. Според него до 2050 г. трябва да имаме нулево ниво на емисиите, това е за Европа, това е и за България. Съюзът ни е обещал над 50 млрд. лв. за тази трансформация на ико номиката. Защо ние в България не знаем как да ги използваме целево е въпрос на експертиза и желание на различните формации.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА