На този ден се прави символен ритуал. Рано сутринта стопанинът излиза в градината и със секира в ръка заплашва дърветата, че ще ги отсече, задето не раждат достатъчно. Старата жена го възпира: “Остави го, тая година то ще роди повече!” После изгарят сламата – бъдни вечерската, под дърветата, ако не я запазват до Гергьовден. След това се ловят и пекат врабчета. Като си дойдат жените от черква и причестяване, всички заедно ядат от печените врабчета – “за да хвърчат през годината и да им е лека работата”. Чак след това се яде свинско, така дълго очаквано след 40-дневния пост. Обикновено първото месо се пече на шиш или на късове върху живи въглени.
Вторият ден на Коледа (25 декември) е посветен на Божата майка и на Свети Йосиф. На Коледа празнуват именния си ден: на 25 – Кольо, Божин, Божан, Христо, на 26 – Богданововци и Йосифовци, на 27 – Стефан и Венцислав /от гръцки стефанос означава “венец”/.
От Малка Коледа (Бъдни вечер) до Богоявление (7 януари) са мръсните /Караконджовите/ дни и нощи, през които из въздуха витаят зли духове. Жените не работят, не си мият главите, не си плетат косите и не си перат ризите. Някога по къщите са ходели маскирани хора, наречени джамали и са правили смехории, за да прогонват нечистия дух – караконджото.
Погачата е прясна и се поднася топла. Нашарена е с вилици зигзагообразно. В нея има поставена паричка. След прикадяване погачата се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата. Смята се, че у когото се падне паричката, у него ще бъде късметът през годината. Месачката на погачата, преди да си умие ръцете, излиза в градината и с тестени пръсти опипва всяко овощно дръвче, за да ражда много и да са сладки плодовете му. Ако има кошери, опипва и тях.
Баницата – млинът, се прави от кори, печени под връшник, като между тях се слагат яйца, сирене и мас. Вместо баницата на някои места правят тутманик, при който тестото е разплескано като пита, или пък зелник със зелеви листа, спанак или праз лук. Може да се прави и булгурник, с пържен булгур с яйца и мас. Той се пече в тепсия под връшник и преди поднасяне се залива с разтопено масло.
В баницата – тутманика, зелника, булгурника, се слагат дренови клончета с пъпки, които наричат на стоката, лозето, кошерите, нивите, градините. При разчупване парчето, паднало се у стопанина, показва къде ще е късметът, т.е. кое най-много ще роди през годината.
Свинската глава е второто ястие тази вечер. Варят се главата и краката и от тях се прави пача – от бульон, месо, брашно, сол и чесън. На трапезата също така има орехи, чесън, кромид, сарми, мед. След прикядавеното с ралника – отгоре са сложени въглени и тамян, – всички сядат на вечеря. Момите и ергените слагат първите си залци под възглавницата си, за да видят кого ще сънуват. Ако някой кихне на трапезата, му харизват първото животно, което ще се роди през пролетта – агне или яре, теле или конче. След вечеря смитат трохите и ги слагат в огъня с думите: “Да се ражда жито и кукуруз, вино и коприна!” После всички хвърлят дренови пъпки в огъня – чиято пъпка пукне най-силно, той ще бъде най-здравият и най-пъргавият през годината.
