Многогодишното пълзящо, полувдървесинено, лиановидно растение, което носи латинското име Piper nigrum е от сем. Пиперови. То произхожда от Индонезия. Стъблата достигат дължина до 12 м и дебелина от 8 до 12 мм. Цветовете са дребни, сиво-жълти или бели, събрани в класовидни съцветия с дължина 7-10 см под формата на гроздове. След прецъфтяване се развиват плодове, които достигат големината на черните боровинки. На цвят са червени, а при узряване – жълти. След изсушаване неузрелите плодове почерняват, набръчкват се и приемат кръгла форма. Това е вече познатата на всички домакини подправка черен пипер. Лютивината и се дължи на алкалоидите пиперин и хавицин. Когато се снеме външната тъмна люспа, смленият пипер се нарича бял, който е по-ценен и по-скъп.
Предпочита горещ и влажен климат
Растението предпочита районите с горещ и влажен климат и най-вече островите Суматра, Ява, Борнео, Шри Ланка, но се отглежда и в тропичните области на Америка, и в мусонните райони на Източна Азия, в двете полукълба на тропиците. Шри Ланка, Индия, Бирма, Сиам и Малая са сериозните конкуренти на Индонезия в производството на чер пипер. В промишлените плантации се поставят дървени стълбове, по които растението се увива, както дивите лози. В останалите страни в света се отглежда само в оранжерии или в домашни и стайни условия, като се спазват изискванията за топла и влажна атмосфера.
Размножава се само от резници
Семената запазват кълняемостта си едва до 7 дни, затова черният пипер може да се размножава само с части от стъблата чрез резници. Ражда след втората или третата година. От един храст се получават 2 до 4 кг сухи плодчета.
Известни са още и видовете: бетел (Piper bettel) – със закръглено овални листа, кава, матико, кубеба (Piper cubesa) – с кожести яйцевидни листа. От листата на пипер бетел с плодовете на арековата палма се приготвя специален вид дъвка.
Любителите на екзотиката в своя дом могат да си поръчат и да си доставят резници от ботаническите градини в страната. Но ще могат да отглеждат това растение само в саксия в стаята.
