Всички мерки, заедно с тези по Седмо изменение на ПРСР, по които има финансов ресурс ще бъдат отворени
Светлана Боянова, зам.-министър на земеделието и храните
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. “Агрозона”, юни 2012 г.
– Госпожо Боянова, дългоочакваното Седмо изменение на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, с което се прехвърлят средства към едни от най-атрактивните мерки вече е факт. Какво предстои?
– Интензивно лято, както за администрацията, така и за бенефициентите, защото предвиждаме приемът на проекти да стартира през юли месец. Към мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” насочваме 40 млн. евро. Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” също ще има прием, като там са насочени 142 млн. евро. Другата е мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” за общинска инфраструктура. Към нея прехвърляме 120 млн. евро. Така целият този ресурс от Седмо изменение на Програмата, за който се готвим от много време и който е изключително важен за усвояването на средствата по ПРСР ще бъде наличен за нашите бенефициенти. В тази връзка, моля всички, които имат, интерес, надявам се те да са много, да заповядат и да си преценят по коя мярка да кандидатстват.
-Кои са другите мерки, по които ще се приемат проекти извън Седмо изменение?
– Например за преработка – по мярка 123, по 322, която е общинска, също и горските мерки. Според индикативния график отворени са и мерки 141 и 142, които са за полупазарни стопанства и организации на производители. С две думи по всички останали мерки, извън Седмо изменение ще бъдат отворени приеми, там където имаме финансов ресурс.
– Нека да изясним, кое е важното за кандидатстването по тези мерки, които са по Седмо изменение?
– Важно е да отбележа, че и по трите мерки, свързани с изменението има промени. Първо по мярка „Млад фермер”, където изискванията за младите фермери са завишени. Промените са направени на база на опита по прилагане на мярката до този момент, видели сме къде са проблемите и с оглед на това подкрепата, която се дава по тази мярка да е целенасочена и да достига до правилните бенефициенти – тези млади фермери, които искаме за постоянно да бъдат земеделци. Увеличен е икономическият размер. Досегашната практика показа, че с такъв малък вход от две единици в мярката, няма такава устойчивост, каквато се иска а именно млади стопанства, които да продължават да работят в селския район, да допринасят за добавена стойност към живота в този район. Целта на мярката е да има млади хора, ангажирани със земеделие, а покрай това да ангажираме млади хора и в друг бизнес в селските райони, не само земеделието.
Наред с увеличаването на икономическите единици, новост са и критериите за оценка. Например, ще сe дават повече точки на такива, които са завършили висше образование в областта на земеделието, ветеринарната медицина или аграрната икономика. Т.е. целта е да се помогне на хора, които действително да се занимават със земеделие, които имат знанията, а чрез възможностите на мярката да придобият опит.
Искам да припомня, че един от основните проблеми на цялата програма е ос 2 и по-конкретно мярка 214 – „Агроекологични плащания”. Затова решихме да дадем приоритет на млади фермери по мярката, които или вече са били бенефициенти по агроекология или възнамеряват да правят биологично производство с мярка 112. Те ще получат повече точки. По този начин хем стимулираме участието в мярка 214, хем екологично насочените производства.
Друг критерий е базиран на резултатите от междинната оценка на ПРСР. Дава се приоритет на млади фермери със заявления от области, в които има по-малко проекти – Благоевград, Варна, Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград, Силистра, Смолян, София и Перник. От тези райони младите фермери ще получават повече точки, защото там трябва да насочим дейността на по-млади земеделци.
– Защо не е включена Северозападна България?
– Защото анализът показва, че там има достатъчно проекти на млади фермери. Областите са извадени на база на това какви са проектите по мярката до момента. Оценителите са установили, че в изброените райони има най-малко проекти.
– Какви са очакванията?
Очаквам висок интерес към мярка „Млад фермер”, парите са 40 млн. евро, но в крайна сметка тези критерии ще позволят да бъдат оценени и избрани млади фермери, които действително да се занимават със земеделие и ресурсът да бъде най-целенасочен. Предвид интереса, за съжаление не знам дали ще стигнат отново парите, поради тази причина, че са малко, ресурсът трябва да бъде така насочен, че да има най-голям ефект от тази програма. Не просто да имаме млади фермери, които са получили субсидия в този програмен период, а наистина да има резултат от създаването на такива стопанства на млади фермери.
В кои сфери очаквате проекти от младите фермери?
-Във всички и трайни насаждения, и животновъди, в зависимост от желанието. Даваме си сметка, че когато се завишат икономическите единици е възможно това да бъде проблем, но пък при по-лесен достъп, много проекти се подават и след това трябва да се отхвърлят поради липса на бюджет. Това е безсмислено, подготвят се проекти, има административни процедури, никому не е нужно, не е полезно това.
– Нека да уточним изискването свързано с увеличението на икономическите единици.
– В бизнес плана на младия фермер по мярката трябва да е включено увеличението на първоначалните икономически единици по време на изпълнението на проекта. Например, ако се започне с 4 икономически единици, минималният размер на стопанството към момента на отчитане на бизнес плана трябва да е 8,5 икономически единици. Това показва как с всяка изминала година стопанството се разраства и става икономически устойчиво. Наблюдаваха се случаи, в които млади фермери встъпват, получават субсидия по първоначално плащане и след това не си изпълняват бизнес плана и трябва да връщат парите. Наблюденията са, че има проблем в изпълнение на бизнес плановете, констатирани са при проверките. Затова се правят тези промени сега, за да предотвратим едно подобно безцелно изливане на пари. А при неизпълнение на бизнес плана, вземанията стават изискуеми, фермерът дължи пари. Това не трябва да си го причиняваме. Интересува ни изпълнението на инвестиционния проект. Няма смисъл от подпомагане, при което в бизнес плана на фермера е записано, че икономическите единици ще бъдат увеличени и за целта му е необходима техниката, за която е кандидатствал, а при проверката на място например, няма нито градина, нито нищо. Затова с критериите за оценка ще се отсеят най-добрите проекти, от които има смисъл. До момента такива критерии нямаше, кандидатстваха младите фермери, одобряваха се проекти до там, до където стигаха парите. Насоката за следващия програмен период е да има повече критерии за оценка за ефективно насочване на подкрепата от ЕС.
– Какви са промените, свързани с другата атрактивна инвестиционна мярка, включена в седмото изменение на ПРСР – мярка 121 за модернизиране на земеделските стопанства?
– За прехвърлените средства по мярка 121 отново ще има специални целеви периоди на прием. На първо място от парите ще могат да се възползват отново млади фермери, изпълняващи проект по мярка 112, които искат да модернизират стопанствата си с подкрепа по мярка 121, без значение дали са отбелязали в бизнес плана си, че ще кандидатстват по мярката „Модернизиране на земеделските стопанства.” На второ място ще могат да кандидатстват бенефициенти, изпълняващи проект по мярка 141 за полупазарни стопанства, отново без значение дали са отбелязали в бизнес плана, който изпълняват, че ще кандидатстват по мярка 121. На трето място отново предоставяме възможност за приоритетно кандидатстване за инвестиции в сектор „Плодове и зеленчуци”. Освен това, ще има приеми, които ще са за всички видове инвестиции, но пак ще има критерии за оценка.
– Например?
– Ако кандидатът е в животновъдния сектор ще получи повече точки. Ако се конкурират проекти, животновъдите ще имат предимство пред останалите. Проекти, които са за иновации и инвестиции, свързани с предизвикателствата при промяната на климата – например, водоспестяващи технологии, те също ще имат предимство. Другите, които ще имат предимство са кандидати отново по мярка 214 „Агроекологични плащания”. За тях имаме специален прием, няма да е с критерии за точки. Прехвърлихме 32 млн. евро от мярка 214 към мярка 121. Така че тези, които са бенефициенти по „Агроекологични плащания” или пък, не са бенефициенти, обаче са сертифицирани като биологични производители, например животновъдите също ще са с предимство. В мярка 214 не се подпомагат биологични животновъди, само растениевъди. Обаче ако имат договор с контролиращо лице и ги сертифицират като биологични животновъди и покажат петгодишен договор, те също могат да кандидатстват за инвестиции по мярка 121. По този начин ги стимулираме.
– Какви са промените по общинската мярка 321?
– По мярка 321 ”Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” също ще има специални приеми за дейности, свързани с предоставяне на културни и социални услуги. Ще има и за изграждане на спортни съоръжения. Ще има общ прием за водоснабдяване специално, както и за общински пътища. Ще има специален прием и за наводнените общини от Хасковска област, където са предвидени 16 млн. евро. Отделно продължава приемът за деинституционализацията, както и за информационни и комуникационни технологии в общините. Тук е важно да се обърне внимание на едно правило, което се отнася за общините, които ще подготвят такива проекти. Съгласно наредбата, има ограничение, че една община може да подава нов проект, само ако е изпълнила предходния и е подала заявка за плащане. За да улесним кандидатстването по предстоящите специални приеми, това правило няма да важи.
Програмата изостава в изпълнението на индикаторите, свързани със спортни съоръжения, информационни и комуникационни технологии, социални и културни услуги и с промяната в това правило се допуска общините да могат да кандидатстват по специалните приеми с две заявления. Например може да се комбинира кандидатстване за път и спортни съоръжения или пък водоснабдяване с културни дейности. Така се дава възможност за усвояване на тези пари от една страна, а от друга – целенасочено да постигнем изпълнението на индикаторите в Програмата.
– Кога ще започне приемът на проекти по тези мерки?
– По всички мерки е постигнато съгласие с колегите от ДФ „Земеделие” как да изглежда приемът, какъв ще е бюджета. Имайки предвид, че те ще ги обработват, трябва да се съобразим с това. В края на месец юли ще започне приемът на проекти по Млад фермер. Периодите на прием по мярка 121 ще започнат от средата на месец юли. Индикативно, юли и август ще са заети от приеми по всички мерки. Точните дати ще бъдат разписани в заповедите за прием на изпълнителния директор на ДФЗ, които се публикуват 10 дни предварително. Важно беше своевременно да информираме потенциалните кандидати колко са парите и кога да ги очакват.
– Какъв процент усвояване на средства по Програмата очаквате с отварянето на приема по всички тези мерки, за които говорим?
– Това не е свързано само със Седмо изменение на ПРСР и с тези приеми. Усвояването по правилото N+2, за което всички вече разбраха и заради което за 2009 г. имаме отчисление на бюджет от около 38 млн. евро, е в сила за всяка година. През 2012 г. трябва да разплащаме бюджета за 2010 г. Обаче, за да се разплати този бюджет, той трябва да е договорен. Има няколко факта. Първо, знам, че никой не обича вече да чува оправдания с предходните управляващи, обаче през 2007, 2008, 2009 г. не са договаряни достатъчно средства. Отделно имаше забавяне в разглеждането на проектите, не е дадена възможност на хората да ги изпълнят в срок и да подадат заявка за плащане. Отделно от това, не могат да намерят ресурс, за да изпълнят проекта. Всичко това като се акумулира води до процента на усвояемост.
Знаейки всичко това, имайки предвид че Програмата е стартирала по-късно, че е имало забавяне и неразглеждане на проектите, направих заедно с моя екип три изключително важни неща за Програмата. Първо я изменихме, за да увеличим нивата на агроекологичните плащания в ос 2. Това донесе много благотворен ефект върху мярката, разплатихме първо тези средства и така предизвикахме интерес за кандидатстване. Тази мярка имаше много негативен облик, с добро желание това се промени и миналата година разплатихме за първи път и избегнахме неусвояване на средства. Това е голямо постижение. Данните от подадените заявления за 2012 г., които се приемаха до 9 юни, отчитат сериозен ръст по мярка 214, както по отношение на площите, така и в броя на кандидатите. Освен това заработи и електронният регистър на лицата, контролиращи биологичните производители и с въведените данни в модула в ИСАК, те бяха обработени по-бързо от ДФЗ и така стана възможно плащането през декември 2011 г.
Втората изключително важна стъпка, която направихме като управляващ орган на Програмата беше създаването на Гаранционния фонд. Имайки предвид, че бенефициентите не могат да си намерят ресурс, предоставянето на опция за гаранционен фонд ще ни даде възможност за разплащане на такива проекти, които вече са одобрени и им предстои авансово плащане. Гаранционният фонд трябва да заработи най-късно през октомври, ноември тази година, а в момента тече процедура по избор на банки.
Третата важна стъпка беше прехвърянето на средствата, одобрени със Седмата нотификация. Това е важно за договарянето на бюджета по Програмата. За предстоящите приеми на проекти ще се използват тези средства, възможно най-много от тях да бъдат договорени веднага и разплатени като авансови плащания до края на годината от ДФ ”Земеделие”. В процес на консултации сме с колегите от фонда, те са хората, които ще разглеждат проектите и искаме да дадем възможност за по-бързото обработване на подадените проекти. В тази връзка сме подготвили промяна в Наредбите и съкращаване на сроковете за разглеждането на проекти, одобряването им и обработката на заявките за плащане. Нашето предложение е сроковете да бъдат намалени на 2 месеца, а при проектите, в които има строително-монтажни работи, срокът да е 3 месеца.
– Ще могат ли да се спазят тези срокове?
– Това е въпрос на организация в ДФ „Земеделие”. Трябва да се направи всичко възможно, да се използва Седма нотификация и да се покаже, че държавата може да усвоява пари. От 304 млн. евро, 50% авансови плащания за тази година са много средства, които можем да договорим и да разплатим. Заедно с ДФЗ трябва да постигнем максимално възможните параметри. Това е целта. Може да се случи това при добра организация, има достатъчно компетентни експерти във фонда. Най-големият ни враг е времето.
– Какви други промени в Наредбите сте подготвили?
– Ще бъде увеличен срокът, в който бенефициентът може да подаде заявление за авансово плащане. Сега срокът е в рамките на три месеца от одобрението на проекта. Този срок ще бъде увеличен на шест месеца, защото банките не могат да издадат банкови гаранции в този кратък срок. Друга промяна е свързана с такива проекти, при които вече е изтекъл срокът за авансови плащания. Дава се възможност до 15 ноември кандидатите, да подадат документите, без значение, че установеният в наредбата срок е изтекъл. Така одобрените през 2011 и 2012 година проекти ще могат да кандидатстват за авансово плащане.
– Тази година ще бъде много силна по отношение на договарянето на средства, както се очертава.
– Плодът от работата ни миналата година се видя, защото неоспорим факт е, че 2011 е годината с най-много договорени средства. Това ще донесе ползи за бюджета, който ще се разплаща през следващата година. През 2012 г. е предоставен за договаряне почти целия ресурс по мерките. Към момента са договорени 53% от целия бюджет по Програмата. Разплащанията могат да бъдат направени до 2015 година, но важното е средствата да бъдат договорени. По-трудно е с бюджета по ос 2, защото там не става въпрос за проекти, а кандидатстването е по желание на бенефициентите. Там възниква проблемът със земеползването. В мярка 214 „Агроекологични плащания”, например в подмерките, свързани с животни и пчели няма проблеми. Те възникват при земи с висока природна стойност, при биологични растениевъди, защото не могат да предоставят 5 годишни договори, да поддържат агроекологичния ангажимент на едни и същи географско разположени площи. Това е труден процес, който започна през 2010 година, а е било необходимо да започне още през 2008 г., имайки предвид, че 25% от средствата по Програмата са насочени към екологични мерки. Има напредък, но не е достатъчен. Тази година например, за първи път имаме бенефициенти в направление „сеитбообръщение”. Миналата година е бил 1 кандидат, а тази година са кандидатствали 102 производители. Факторите за този напредък са много – това направление не беше достатъчно популяризирано, не бяха изчистени поземлените отношения, ортофотокартата не беше обновявана, не беше изработен допустимият слой. При тези неясноти нямаше кандидати. А вече има ефект. За успеха на Програмата са важни поземлените отношения.
– Какво предстои при поземлените отношения?
– Амбицията ни, заедно с администрацията, която ще облекчи и бенефициентите е на база на сегашното законодателство, да използваме процедурата за споразуменията по чл.37в, т. е. да наблегнем на уедреното ползване на земята, да съчетаем информацията с правното основание и да изготвим т. нар. фермерски регистър, в който да се съдържат като основа точно тези поземлени отношения. Така изготвен, фермерският регистър ще го надградим и ще включва информация освен за земята, собственика и ползвателя, а и информация за категорията на земята, има ли промяна в начина на трайно ползване, има ли учреден сервитут, има ли изградена система за хидромелиорации и т.н. Обобщаването на тази информация на едно място няма да е механично свързване на данни, а ще даде реалната картина за ползването на земята. Така при кампанията за директните плащания от 01 март 2013 г. ще може се заявяват земите, които са във фермерския регистър. За да може при предоставане на данни по картата на възстановената собственост и тези от ортофото картата, предварително да са очертани земите и кандидатстването да става само със заявяване на схемата и мярката. Така ще се избегнат застъпванията на площи и проблемите с правото на ползване. Това е важно и за следващия програмен период, защото се предвижда през 2014 година да се получават права на плащане само за тези площи, които са заявени през 2014 г. Важно е да бъдат изчистени поземлените отношения, за да може да бъдат спокойно заявени тези земи, които тогава земеделските производители реално ще обработват и ще получат права на плащане, които ще могат да продават. Това ще облекчи административната тежест и ще помогне за по-доброто усвояване на повече средства.
– Програмата за селските райони е най-добре усвоената в сравнение с останалите еврофондове. Как е в другите държави-членки?
– България в сравнение с другите страни усвоява по-малко средства. И в Румъния е така. Но спрямо оперативните програми в България, Програмата за развитие на селските райони усвоява по-добре средствата.
– Какво още трябва да стане през този програмен период?
– Задачата ни за догодина е да преценим дали да наддоговаряме средства по мерките. Ако договорените бюджети не могат да се изпълнят от бенефициентите има възможност да останат средства от вече договорирани или изпълнени проекти. Този освободен ресурс може да бъде допълнително договарян.
Трябва да се фокусираме върху следващия програмен период, в момента се изготвя регламентът за развитие на селските райони и България за първи път участва в подготовката на този регламент. Настоящата Програма е изготвена на базата на регламент, приет от други държави, а сега участваме в писането на регламента. Сега можем да дадем мнението си и да защитим позицията си по въпроси, свързани например с това какви мерки да има, дали да има оси, дали да има тематични подпрограми и т.н. На среща на съвета на министрите по земелелие в Люксембург обсъдихме напредъка по изготвянето на регламентите за следващия програмен период – регламента за селските райони, регламента за директните плащания, регламента за общата организация на пазарите, хоризонталния регламент, установяващ аспектите на контрол на администриране системата на двата фонда – Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР).
В момента в ЕК се дебатира и ние пряко участваме в дискусиите по Многогодишната финансова рамка, която третира въпроса с парите за земеделие за следващия програмен период. До този момент са ясни парите за директните плащания, но не и средствата за развитие на селските райони. Към момента няма достатъчно ясни критерии за разпределението им по държави-членки. Сега се изготвят тези критерии.
В преамбюла на бъдещия регламент за развитие на селските райони остава изискването държавите-членки да изразходват минимум 25% от бюджета на програмите за развитие на селските райони за мерки с екологична насоченост. Изразяваме нашето несъгласие по отношение на този твърде висок процент и настояваме за гъвкавост в съответствие със собствените си специфики и трудности при усвояването им. Това е теза, която си струва да защитим.
Предложението в така изготвения регламент разрешава прехвърлянето на средства от Първи към Втори стълб в размер на 10%, а при прехвърляне от Втори към Първи стълб да е 5%. Ние сме против и защитаваме тезата за 10% и в двата случая. Предстои Датското председателство на ЕС да подготви доклад за напредъка и въпрос на преговори е предложенията да бъдат възприети от ЕК.
-Има ли развитие темата за „тавана” на плащанията?
При болезнената тема около „тавана” за директните плащания, нашето предложение е ако той бъде въведен да е поне 600 хил. евро, а в сегашното предложение за регламент е 300 хил. евро. Т.е да се отнася за най-силните оператори, които могат да се справят и без субсидии.
По отношение на директните плащания има повече конкретика – базово плащане, зелени плащания и т.н. Важен е въпросът около това какви пари ще бъдат заделени за земеделие в Многогодишната финансова рамка. Има страни-членки, които настояват повече средства да бъдат насочени към Структурния и Кохезионния фонд. Това което се предвижда от Европейската Комисия към момента е бюджет от 371,7 млрд. евро за ОСП за следващия програмен период. Разпределението по Първи стълб – Директни плащания за целия ЕС е 281,8 млрд. евро, от които пакета за България е 5,5 млрд. евро. За развитие на селските райони предвидените средства са 89,9 млрд. евро. Разходите за ОСП са замразени с номинални размери на нивата от 2013 година, което означава значително намаление на частта на ОСП, спрямо общия бюджет на ЕС. Ако в сегашния програмен период 39,4% от бюджета са за земеделие, то за следващия програмен период ще бъдат 36,2%. Т.е в рамките на намаляване на бюджета ще се разбере разпределението му.
