Министърът на земеделието Румен Порожанов води преговори с големите търговски вериги да продават хляба без печалба. “Правя срещи с големите търговски вериги и това, което получавам като уверения до момента е, че хлябът, който се продава, няма да има надценка за печалба, калкулирана в цената му, а само надценка, която да покрива разходите и брака.”, каза той в студиото на Нова телевизия. Министърът добави, че самите вериги са регулатори на бранша. Идеята му е да се направи обща среща за пазарния сектор и с премиера. Увеличението на цените на хляба с 20-30 ст. обаче не е реалистично, според министъра.
От думите му стана ясно, че основната предпоставка за високите цени на хляба е нарастването на цената на пшеницата. Покачването от началото на жътвата е с около 18-20% от 290 лв. в началото на сезона до 350 лв. за тон. Сивият сектор също е проблем в сектора.
“Има много сив сектор в производството на хляба, който работи без да плаща ДДС. Смятам, че ако намалим ставката, това би дало възможност този сив сектор да излезе на светло”, допълни Порожанов.
В интервю за Агрозона наскоро цената на хляба беше коментирана и от Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.
Цената на хляба се определя от множество фактори, образуването започва от нивата, после минава през брашното (мелниците), следват големите фирми, които предлагат гориво, напомни тя в нашия разговор. Определящи за стойността са и енергоразпределителните дружества, включително банкерите и последен по веригата за доставна цена е хлебопроизводителят. При реализацията обаче има точно определена верига – производител – търговец – потребител. За съжаление, търговците имат най-голяма тежест при определяне на продажната цена, а в България това са търговските вериги. Не само чуждите, но и българските. Тъй като конкуренцията е дива в хлебопроизводството и доставната цена се потиска от търговците за сметка на техните печалби, трябва откровенно да признаем, че на 1 лв. продажба при търговецът остава печалба в рамките на 30 стотинки. Такава процентна печалба просто не е възможно да се реализира в единния европейски пазар. В България обаче това е утвърдена практика. Към производителят пък отива максимум 1 стотинка. В повечето случаи и под 1 ст., след като плати всички необходими задължения към търговеца. Те са свързани с промоции, допълнителни такси, специални пакети. Обикновено, в 70 % от дните в годината хлябът е на промоция. По време на акция продуктът поевтинява средно с 0,15 стотинки. И тук отново търговецът има много сериозен финансов инструмент, в който запазва своята свръхпечалба и при него продължават да остават минимум 15 ст. печалба на бройка. Защо коментираме търговските вериги? Последният поглед на пазара показва, че 70-80 % от пазара на хляб и бързооборотни стоки се провежда именно там. Малките магазини изчезнаха.
