Браншовите организации представиха становищата си относно таваните на плащанията и фонд работна заплата на заседание на Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание.
Да се приспадат разходите за заплати и осигуровки, преди налагане на таваните, настояват браншовите организации.
И въпреки, че представителите на секторите “Земеделие” и “Животновъдство” се обединиха в позицията си относно фонд работна заплата, 100 хил. евро таван и максимален процент за преразпределителните плащания, редица от тях поставиха под въпрос необходимостта, целта и ползите от прилагане на тавани, заявявайки, че за целите на модерното земеделие средствата от таваните трябва да бъдат насочени към инвестиционните мерки в стълб 2.
10-тия вариант за тавани е представен на последното заседание на ТРГ
“По време на заседанията на ТРГ бяха представени 9 варианта на тавани с различни възможности. На последната онлайн среща, с една презентация ни се представи десетия вариант. Той дори да е свързан с коалиционното споразумение, не е обсъден с бранша както би следвало. Не получихме анализите и разчетите, на база на които е избран и разработен десетият вариант”, заяви Костадинов Костадинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
“Ние сме може би най-малкият сектор. Таваните няма да засегнат розопроизводителите. Въпреки това, ние не сме съгласни с това парите от таваните да отидат за преразпределителни плащания. За нас по-полезно ще бъде ако средствата се пренасочат към инвестиционни мерки, поливно земеделие, обезщетения за планински райони и пр.”, заяви от своя страна Христо Николов от асоциация Българско розово масло.
“Единствено налагането на тавани само по себе си не е панацеята за решение проблемите на българското земеделие. Те биха били
безсмислени, ако не се предприемат комплексни действия, свързани с иницииране законодателни промени, приемане на наредби, промени в субсидирането, промяна в начина на контролиране, сериозни действия за осигуряване на пазари и работна ръка и още много други. В страната ни има изградено едно изключително монокултурно земеделие, в следствие на сгрешена политика, която не е добра за постигане на едно балансирано земеделие. Липсата на български плодове и зеленчуци е видима в магазините, продукцията не е в състояние да покрие и 50% от нуждите на население. Една от целите на ЕС за следващия програмен период е да се достигнат 25% площи от био земеделие. В България този процент към момента се равнява на 2,7%. ”, заяви Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите.
Максимален процент за преразпределителни плащания
Мнозинството от присъстващите изказа становище за по-висок и максимален процент преразпределителни плащания или вместо минимални 10 процента, да се прилага максималния праг от 28%
„Нашето становище е, че задължително средствата от таваните, трябва да отидат във втори стълб инвестиционни мерки. От близо 12 хил. овцевъдни стопанства, при над 9-10 хил. от тях нивото на оборудване е примитивно.Относно преразпределителното плащане – с резерви сме относно обхвата от 300 дка и настояваме той да бъде 500 дка. с таван на стопанствата колкото е възможно, но не повече от 6500.,“ заяви Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
„От 2008 г., откакто стартира ПРСР, винаги сме настоявали да има тавани и да има логика в земеделската политика и те да са за отделни култури. Има разминаване между политиките, които се прилагат тук и тези, които ЕС стимулира. Подкрепяме тавани от 100 хил.евро с приспадане на заплати и осигуровки, като генерираните средства да бъдат разпределени по приоритетни сектори, включително биоземеделие,“ коментира Стоилко Апостолов, Българска асоциация за биопродукти.
В изчисляването на таваните да не влизат декарите земи, които са необходими за изхранването на животните, предложи Димитър Зоров
В изчисляването на таваните да не влизат декарите земи, които са необходими за изхранването на животните, предложи Димитър Зоров“Нашето предложение е, в изчисляването на таваните да не влизат декарите земи, които са реципрочно необходими за изхранването на животните на 1 ЖЕ. В противен случай, стопанствата, които дават глътка въздух да предприятията, за да има с какво да работят. Защо трябва да има ограничение 2,5 пъти средната заплата. Как ще доведеш един мениджър отвън, който иска 10 000 евро заплати. Затова, трябва да се приспадат реалните заплати, това са средства със заплатени данъци в държавната хазна, без значение дали за 200-500 или 10 000 лв.,и от тях се формират приходите за европейските субсидии”, заяви Димитър Зоров, председател на говедовъдния съюз.
“Твърдо заставаме зад въвеждането на таван от 100 хил.евро, като парите, които бъдат заделени от това да се насочат към развитие и подкрепа на биологично земеделие и инвестиционните мерки в стълб 2, за да имаме едно модерно и интелигентно земеделие”, коментира Петко Симеонов от асоциация биологично пчеларство.
„Една част от средствата, заделени от таваните да отидат към инвестиционни мерки за малките производители, които да спомогнат за модернизирането на земеделието и закупуване на съвременна техника, а друга част от тях да бъдат насочени към организации на производители. Нашия сектор има много голяма нужда за организираност, за да може да се обедини и да постигне високо качество на продукцията, която да достигне до големите магазини и външните пазари, заявиха от съюза на българските овощари, като също се застъпиха за максималния процент на преразпределителните плащания.
Анализа на данни и изчистване на Стратегическия план ще продължат до последната възможна секунда, за да се навакса изгубеното време от прекъсващата работа за изготвяне на плана във връзка с провеждането на парламентарни избори. От МЗм заявиха, че планират предаването на Стратегическия план към ЕК до края на месец февруари.
Агрозона ще проследи развитието по темата и всички настъпващи промени през идните седмици.
