Разликата в цените е огромна, така че и в заплащането също има разлика, казват от Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните (БАМ-Я)
- Г-н Петков, как се справяте със ситуацията на коронавирус от гледна точка на работна ръка?
- Работата по ягодовите насаждения започна: почистват се листата, окопават се, плевят се и т.н. На този етап успяваме да се справим с наличните хора, но в по-късен етап ще ни трябват повече. За прибирането на 1 дка ягоди са необходими 5 човека. Това означава, че едно малко стопанство от 10-15 дка се нуждае от поне 50 човека в пика на прибиране. Първоначално, когато плодовете са малко, не са необходими толкова хора. Ще страдаме от недостига на работна ръка. Вече дадохме предложение на министър Десислава Танева, че имаме нужди от компенсаторни плащания за осигуряване на маски и дезинфектанти и т.н. На полето ние нямаме проблеми с хората. Имаме необходимите отстояния. Критичната точка е транспортът, защото тогава хората са в контакт. Министър Танева ни увери, че от чужбина са се върнали над 230-240 хил. души, но сега има изключително силен натиск, най-вече от Англия, с предложения към българските работници, които вече са работили там, на които те не могат да откажат и са съгласни да рискуват да се върнат отново там. Радостта ни, че голяма част от работещите в чужбина се връщат, беше много кратка, тъй като беритбата на ягодите при нас започва през май, а работата в оранжерии на запад стартира много по-рано и много работници вече се връщат в Англия, Франция, Испания.
- Можете ли да бъдете конкурентоспособни на заплащането на работниците на другите европейски държави?
- Не. В България ягодите се продават на цена 2-3 лв. и не можем да плащаме такива надници, както в Англия, където продажната цена е между 6 и 8 паунда за ягодите и 10-12 паунда на малините. Разликата в цените е огромна, така че и в заплащането също има разлика. Но тук ние също апелираме, че при нас и водата е скъпа. Искаме тази година да бъде преразгледана цената на водата, да имаме и данъчни промени, да можем да си реинвестираме данъците си. Не искаме да ги разсрочваме, а да ги реинвестираме. Земеделският производител има 60% нормативно признаци разходи, а другите 40% се облагат с данък. Ние искаме тези средства да се реинвестират в техника, в други неща, които ще ни облекчат липсата на работна ръка и машини.
- Колко струва един БГ работник?
- В рамките на общоприетата минимална работна заплата от 610 лв. това означава 3,66 лв. на час. Това е минималната тарифа, която важи и за селското стопанство, но тук имаме огромен дисбаланс в мотивацията на самите берачи, защото в Англия един берач на малини бере 120 кг, а тук в най-добрия случай бере между 30 и 40 кг. Отивайки в Англия, българите работят с всичка сила, взимат за тези 2-3 месеца пари, с които да живеят останалите 9 месеца, а българските работници идват да работят ден за ден. Мотивацията е слаба при нас. Стратегическото предложение от страна на БАМ-Я от две години да се направят работнически кампуси и да създадем условия на групи хора от слабите райони да работят се оказа сега много актуално и правилно, защото точно това използват английските фермери. Те, взимайки български работници, ги настаняват във вече изградените такива кампуси или лагери, в които доброволно поставят под карантина всичките дошли и така на практика нямат контакт с външни хора и могат да работят дори под карантина. А при нас, ако едно село се сложи под карантина, там не могат нито да излизат, нито да влизат.
- Как виждате пазара? Ще може ли да се реализира ягодата като първи плод?
- Въпросът е сложен, тъй като нашият пазар зависи от нашите най-близки конкуренти от Гърция. Не се знае и каква ще е покупателната способност на българското население. Третият важен въпрос е преработвателната промишленост – най-вече хладилниците, защото България изнася около 80% от ягодите в замразено състояние. Още не е ясна каква ще бъде международната обстановка, защото към момента повечето страни също не са си дали заявките за закупуване и всеки чака да види какво ще стане. Всички са в абсолютна неяснота какво ще бъде и по тази причина голяма част от производителите на ягодоплодни са под голямо напрежение и с нетърпение чакат да видят светлина в тунела. Тук е много важно нашето предложение към МЗХГ да бъде отпусната специална програма за държавни помощи, която да насърчава производителите, които работят с преработвателната промишленост. Идеята е да получат допълнителна помощ, за да може нашата преработвателна промишленост да работи с българска стока. Така хем ще се осигури продоволствения баланс за по-дълго време, защото и изхода от кризата не се знае кога ще е, хем в същото време да можем да поемем глътка въздух – и индустрията, и производителите.
- Ще може ли по-голямата част от реколтата да се поеме от свежия пазар?
- Зависи дали населението ще има покупателна способност, тъй като ягодите не са основен хранителен продукт. Имаше организиран добър износ към Румъния на ягоди, който се надяваме да се разшири, но във връзка с проблемите по границите, никой не знае какво ще бъде. Нашата единствена надежда е в това да бъде разработена спешна програма за държавни помощи за индустрията, но не само за ягодите, а и за малини, череши, кайсии, за всички продукти, които е възможно да бъдат преработени и съхранени за по-дълъг период от време.
- Минаването на границите ще изисква 1-2-3 дни. Могат ли да стоят ягодите в камиона толкова време?
- Трудно е, но могат, защото по-голяма част от производителите започнаха да се възползват от мярката за първичната обработка, хладилници, и когато плодовете са заготвени по този начин, има вероятност да оцелеят. Точно по тази причина направихме предложение отново от БАМ-Я на министър Танева по новия прием, по който има проекти за над 18 млн. лв., да бъдат изплатени субсидиите по проектите авансово, така че в много ускорен план да закупим необходимата техника, която е както за сортировъчни машини, така и за хладилни съоръжения. В момент на криза повечето доставчици на материали и машини искат авансово и предварително плащане, и за да има сигурност в тази насока, това предложение се оцени като добро. По този начин МЗХГ ще подпомогне българската икономика, защото тези пари няма да останат при нас, ние веднага ще ги дадем на фирмите-доставчици на материали, оборудване, транспорт и така селското стопанство също ще подпомогне индустрията, защото нормалният срок за изпълнение на такива проекти е 9 месеца, а пък на нас тогава няма да са ни нужни.
