Борислав Сандов: Може да се събарят хотели по Черноморието, ако установим нарушения

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
5 Минути

Трябва да си върнем плажовете и да опазим дюните, защото това е перспективата за развитие. Това каза вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия, предаде агунция Фокус.

Според него може да има предписания за събаряне на хотели по Черноморието. „Влизам чист и искам да изляза чист от управлението. Трябва да променим държавата, за да можем да се гордеем с нея“, допълни той, посочвайки, че няма от какво да се притеснява.

Прозрачността ще бъде в основата на управлението

„Обикновено корупцията нанася огромни щети, а понякога и убива. Ние ще извадим документи, но те отиват в Прокуратурата. Аз призовавам всеки, който има сигнали за корупция, да ги подава и всеки, който има сигнали за нарушения, да ги подава. Има някои особени случаи по Черноморието и за концесионерски договор в Пирин. Корупцията кара някои служители да се подпишат, че нещо е законно. Бодат ми очите някои застроявания на дюните и по плажовете, някои действия на РИОСВ – Варна и Бургас. Трябва да си върнем
плажовете и да опазим дюните, защото това е перспективата за развитие. Това е нещо, с което да привличаме туристи. Превенцията е пълната прозрачност. Ще издам заповед за  публичен регистър, за всяко едно намерение, да е показано на главната страница на РИОСВ. Ще облекчим бизнеса, който се опитва да прави неща на местата, на които може и ще обясним къде не може. Ще намалим възможностите за корупция“, посочи Сандов.

Климатът в България става средиземноморски

„Съблюдавам това, което се случи в Благоевградско и Смолянско. Стана така, защото средиземноморският климат се премества на север. Ако продължаваме с този темп да емитираме парникови газове, половината климат в България ще бъде средиземноморски. Това означава по-екстремни прояви на климатичните явления. Мостовете, които видяхме срутени, не са стари мостове. Проблемът е с новата инфраструктура, която не предвижда такива високи вълни. Строи се по този начин. Трябва канализационните системи да са добре почистени. Не трябва да се дават строителни разрешения близо до реки. Трябва да се учим от природата. Ако имаше такава система за поемане на високи води, нямаше да имаме наводнения“, каза още той.

Стратегия за адаптация към климчатичните проблеми

„Има стратегия за адаптация към климатичните проблеми. Трябва да я извадим и да я въведем в приложение. Доста се задъхва Националната служба “Пожарна безопасност и защита на населението” (НСПБЗН). Има много бедствия и пожари“, добави той.
По думите му част от хората в новия кабинет познава, с други се е запознал сега. „Познавам Кирил Петков от преди политиката. Той не се променил и аз силно вярвам на този човек. Имаме нужда от малко счупване на модела. Трябва малко да скъсим дистанцията между хората и управляващите. Имам екип. Ние съгласуваме помежду си, зам.-министрите се назначават от премиера, но няма да занеса едни имена, които да не са подкрепени от моите колеги“, заяви Сандов.

По-бързо включване на възобновяеми източници на енергия

„Всички ние искаме хората в Перник, Раднево и Гълъбово, където още има въгледобив, да съхранят работните си места. Реално ако говорим за сроковете за излизане на въглищните централи, ние трябва да направим плановете, за да не заложим един срок, който не можем да спазим. Тези хора трябва да могат да получават заплати, работейки в свързани отрасли. Никъде не е слаган срок 2026 г. за изваждане на въглищните централи. Надявам се да влезем в солидни разговори с колегите ни от Брюксел, но ние трябва да имаме план, за да не
останат тези хора на улицата. Това не трябва да допускаме да се случва. Иска се по-амбициозен план от България, но това ще стане на по-късен етап. Искам да разбера какви са условията, които ни се поставят. Ще предложа варианти за по-бързо включване на възобновяеми източници на енергия“, посочи той.

„Много села останаха без ток, защото са част от една централизирана система. Ако имаме децентрализирана система, ще намалеят рисковете села и градове да остават без ток при такива бедствия, като в Южна България“, каза още Сандов.

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА