Борислав Горанов: За отглеждането на соя стигат 50% от инвестициите за царевица

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
7 Минути

В контекста на протеиновия глад на Европейския съюз и на обявената от ООН Година на бобовите култури соята все по-често става обект на интерес. В стопанството на Борислав Горанов обаче тя отдавна има своето място, соята е една от културите, с които стопанинът е навлязъл в земеделския бизнес през далечната 1992 г. Другата култура, с която е стартирал, е царевица. Днес , 24 години по-късно,  е засял само 750 дка соя – толкова, колкото се изисква за покриване на изискването за екологично насочени площи. Основно отглежда пшеница – 10 хил. дка.

Срещнахме се с Борислав Горанов по време на третата демоплатформа „Дунавска соя“ 2016 (повече за нея четете в бр.58), въпреки че компанията му не е член на асоциация „Дунавска соя“, самият Горанов има съществен принос страната ни да подпише декларацията по проекта. През 2014 г. той е направил демоплатформа, включваща родни сортове от културата и е поканил представители на асоциацията: „Тази организация не знаеше до преди 2 години, че се сее соя в България“. За организацията на демоплатформата от първата година досега Горанов има помощта на сина си. От година той самият се занимава със земеделско производство, но отглежда култури, различни от тези в полетата на баща си – овес, люцерна и картофи.

Соята била сред най-доходните култури

В компанията на фермера ЕТ „Прис – Борислав Горанов“ се сее соя на различни площи в различните години, водещ е пазарът. В последните няколко години обаче протеиновите насаждения не са достигали повече от 1000 дка. Ситуацията е била съвсем различна в годините, в които културата се е преработвала у нас. Тогава декарите са достигали и до 6 000. „Навремето соята беше една от най-печелившите култури в България“, спомня си Горанов. Имало преработвателно предприятие с огромен капацитет, поемало е цялата суровина, която се е произвеждала у нас, а тя никак не е била малко – в близкото минало площите със соя у нас са достигнали над 1 млн. дка. За това разрастване Борислав Горанов споделя, че баща му има голяма заслуга – навремето бил директор на Института по соята, днес опитна станция. Идването на демокрацията обаче се превърнало в повратната точка за съществуването на голямото преработвателно предприятие и то е закрито. Борислав Горанов се надява, че благодарение на настоящите програми за развитие на животновъдния сектор, той ще се съживи и у нас отново ще има преработка на соя.

Подкрепата вече дава резултат

30% от засятата соя в стопанството на Борислав Горанов е за производство на семена, останалата част се продава за преработка на две български компании. У нас има недостиг на сов шпрот, така е и в цяла Европа, внася се от Бразилия и Аржентина, посочва фермерът. Той споделя, че новата ОСП, която подкрепя протеиновите култури, вече дава своя ефект – стопаните са получили обвързана подкрепа по 28,20 лв/дка. Това не е малко, коментира Горанов, и посочва, че добив от 150 кг/дка е достатъчен за покриване на разходите и дори за малка печалба. Соята е една нискобюджетна култура за отглеждане. Инвестициите са на половината спрямо производството на царевица, коментира стопанинът. Пшеницата на компанията също се реализира на вътрешния пазар: „Не е тайна – от нашия регион ние храним София.“ Продават я на софийски мелници и на една в Елин Пелин.

Много скъпо стана производството на зърно в България

Бизнесът на Борислав Горанов е семеен. През 1992 г., когато той и съпругата му все още са учили в тогавашния Висш селскостопански институт в Пловдив (днес Аграрен университет), решават, че искат да се занимават с частен бизнес. Първоначално започват само с фамилната земя – 48 дка. Още на втората година обаче младите предприемачи започват да арендуват и стопанството нараства главоломно – на 800 дка. Имат много трудни години с почти нулеви доходи. „Сега ако дойде една такава година, не виждам земеделец, който би издържал при тези цени на наеми в района. Много скъпо стана производството на зърно в България.“, посочва Борислав Горанов. По думите му причина за това е, че в момента повечето средства са насочени към животновъдство и зеленчукопроизводство – браншовете, които бяха изостанали. Той определя като правилна подкрепата за тях, но отбелязва, че и зърнопроизводството е сектор, който трябва да се подпомага от държавата.

Три успешни европроекта

Фермерът вече е реализирал три проекта по програми на ЕС. Първият е от предприсъединителната САПАРД – само за машини. Следващият отново е за техника – по мярка 121 от предходния програмен период, последният е за дооборудване на съществуващата зърнобаза на стопанството, за зърносушилня и още техника. „След 121-а мярка ние нямаме необходимите точки, за да кандидатстваме повече по някакви програми.“, казва Горанов. В момента компанията му е процес на проектиране на цех за заготовка на семена. Надеждата на земеделеца е проектът да получи европейско финансиране, въпреки че има своите опасения.

Цените

borislav-goranov_pdf
Материалът е публикуван в сп. “Агрозона”

По повод ниските й цени на световните пазари Борислав Горанов споделя уроците, до които е стигнал с опита – миналата година компанията му е направила грешката да съхранява произведеното почти до нова реколта. Този ход обаче не се оказал печеливш, напротив. Цената на пшеницата в региона в момента също не е удовлетворяваща, сподели фермерът – около 240-250 лв/тон. Въпреки че във Варна е по-висока, разходите за транспорт не оправдават продукцията да се превозва до там. За цените на соята казва: „Миналата година продавахме на смешни цени. Последно сме реализирали на 550 лв/тон“, коментира Горанов. Фермерът оценява политиката на земеделското министерство за подкрепа на отглеждането на азотофиксиращи сортове като напълно адекватна. Средствата, които се дават като допълнителна субсидия, са напълно достатъчни да покрият по-ниските цени, категоричен е той.

Освен соя, от азотофиксиращите култури стопанинът гледа и люцерна, но на съвсем малко площи. Дали е мислил да разнообрази с други култури – всичко се нагажда според пазара, категоричен е той. Посочва, че в момента в страната има бум на грахопроизводството, защото миналата година е имало пазар за него.

Анета Стефанова

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА