Болести по краставиците – причиняват се от гъби, вируси и бактерии
Краставиците са една от най-разпространените култури в градината на българина, но при неправилни грижи или намножаване на вредители по тях могат да се развият множество заболявания, които да доведат да загиване на растенията. Най-разпространените болести по краставиците се делят на три основни групи: гъбни, вирусни и бактериозни в зависимост от причинителя на заразата.
Мана и увяхване идват от гъби
Маната и брашнестата мана са двете най-разпространени гъбни болести. Маната се причинява от гъбата Pseudo-peronospora cubensis. Тя се разпространява успешно във влажно и топло време, като само за няколко дни може обхване много растения. Най-често може да се забележи в оранжерии през пролетта, като при подходящи условия може да обхване и градинските насаждения. По листата на краставиците се появяват жълтеникави петна, като засегнатата тъкан бързо некротира и се разкъсва. По долната повърхност на петурите може да се забележи виолетов налеп, който представлява спороношението на гъбата. Сухо ли е времето, този налеп може и да не се наблюдава.
Брашнестата мана също е опасно заболяване. Най-често причинителят е гъбата Sphaerotheca fuliginea Poll. Може да се развива целогодишно при оранжерийно отглеждане на културата, а през пролетния и летния сезон – и на полето, и в двора. Спорите на гъбите се запазват в плевелите и почвата и често причина за заразяването на растенията е липсата на почивка между отделните култури. Трябва да имате предвид, че брашнестата мана се способства от относително хладно, но влажно време. Вдигнат ли се температурите над 18-20 градуса, болестта прекратява развитието си.
Характерно за брашнестата мана е появата на закръглени петна с бял налеп по листата, дръжките и стеблата на зеленчука. Растенията изглеждат като посипани с брашно, откъдето идва и наименованието на това заболяване. Постепенно тези зони се разрастват, като могат да покрият по-голямата част от екземплярите. В края на вегетацията спороношенията на гъбата представляват черни точици по засегнатите зони. Плодовете не биват заразявани от гъбата, но в повечето случаи болестта се отразява на външния им вид – те издребняват и се израждат в странни форми.
Фузарийното увяхване също е гъбно заболяване, което покосява краставиците. Причинител е гъбата Fusarium oxysporum. Появява се във всички етапи от вегетацията, като най-често може да се забележи в периодите на цъфтеж. Характерно за фузарийното увяхване е завяхването на растенията, особено върховете им, през деня и освежаването им през нощта. Гъбата се разпространява чрез почвата и при липса на третиране може да остане активна десетилетия. Заразява растенията през корените, откъдето преминава и в по-горните органи.
Листният пригор се причинява от гъбата Corynespora cassicola. Засяга органите на цялото растение, като по болните зони се образуват кафеникави петна с различна форма. Понякога се наблюдава и виолетово оцветяване. Постепенно петната се разрастват, като засягат големи зони, където тъканта некротира. Заразата се благоприятства от влажното време и различни наранявания по растенията, които могат да бъдат получени по време на резитба и други манипулации. Оптималната температура за разпространение на листния пригор е 20-25 градуса.
От известните гъбни болести вреда на краставиците могат да нанесат също така и крастата, кореновото гниене, сивото гниене и др.
Вирусът на мозайката остава активен в плевелите
Краставиците биват нападани и от вирусни болести. Най-разпространената зараза е краставичната мозайка, която се причинява от вируса Cucumber mosaic virus (CMV). Вирусът може да засегне много култури, като в следствие на това реколтата може да бъде намалена наполовина. Обикновено мозайката най-често се разпространява чрез листните въшки, които имат контакт със заразени плевелни растения. Затова много важно е редовното унищожаване на бурените в градината и на полето, както и на вредителите. Характерно за болестта е появата по листата на зеленчука на прошарени участъци, обикновено в жълто и зелено, подобни на мозайка. Петурите могат да са с набраздена повърхност и да са завити. Растенията пожълтяват, а междувъзлията се скъсяват. Нарушава се нормалният процес на фотосинтеза. Плодовете също се засягат, като са покрити с петна, неравни на повърхността си. Този вирус може да запази активността си в плевелните растения, но не и в семената на краставиците.
Краставичната мозайка може да се прояви и под формата на зелена мозайка. Този вирус обикновено напада растенията в оранжериите. Петната по листата са в различни нюанси на зеленото, откъдето идва и името на болестта. Здравите участъци от петурита продължават да се развиват и така повърхността им става като на мехури. Характерно за зелената краставична мозайка, чийто причинител е вирусът Cucumber green mottle mosaic tobamovirus, е че остава активен и в семената.
Бактериалният пригор се гони за 5 години
Бактериалният пригор е най-важната бактериална болест, която се причинява от бактерията Pseudomonas lachrymans. Нейното разпространение се благоприятства много от влажното време и от наличието на капки влага по листата на растението. Оптималната температура за разпространение е около 20-24 градуса на въздуха. Характерното за нея е появата на кафеникави ъгловати петна по листата и плодовете на културата, благодарение на които засегнатите части отмират. На петурите могат да останат само основните жилки. Плодовете често са деформирани и с рани по повърхността им. Причинителят на болестта може да засегне и семената, но в почвата не остава активен повече от 2-3 години, затова е много важно, когато избирате семена за краставици, те да са третирани срещу бактериален пригор. От значение е и срещу тази болест да се спазва сеитбооротът в градината, като растението не заема предишното си място поне една петилетка.
Предпазете растенията с лесни мерки
Когато искате да отглеждате здрави краставици в двора или на полето, трябва да спазвате някои от основните правила, за да могат насажденията да не са подложени на много зарази:
- Избирайте качествени семена от утвърдени производители, които са обеззаразени;
- Залагайте на сортове, които са устойчиви на различни болести;
- Спазвайте сеитбооборота на площта и сменяйте редовно мястото на културата;
- Преди засаждането на зеленчука задължително трябва да почистите плевелите, като изнесете събраната растителност извън участъка и я изгорите;
- Краставиците се нуждаят от качествена рохкава, добре обработена почва, която е богата на хранителни вещества;
- От значение за зеленчука е и поливането, то трябва да се прави по правилата, като се избягва мокренето на листата;
- По време на вегетацията плевете редовно краставиците, като при наличие на болни екземпляри трябва своевременно да ги изнасяте от участъка и да ги изгаряте.
