Когато животните са здрави, ние хората, ще ядем продукция от здрави животни, казва собственикът на халите в Горна Оряховица
Светлана ТРИФОНОВСКА
Увеличихме млеконадоя четири пъти след нововъведения във фермата, качество на фуражите и хуманно отношение към животните. Това разказа за Агрозона Цанко Цанев, агробизнесмен от Горна Оряховица. Той е собственик на говедовъдна ферма в Поликраище, Велико Търновско с 1000 говеда, свиневъдна ферма в с. Писарево, където годишно се угояват по 2500 прасета, както и на най- модерната птицеферма в с. Върбица за около 100 хил. пилета бройлери. Цанко Цанев е собственик на халите в Горна Оряховица, които в края на миналата година бяха реставрирани и в тях той продава собствена продукция по наредбата за късите вериги на доставки.
– Г-н Цанев, как увеличихте млеконадоя на вашите крави четири пъти?
– Резултати дължа много на ветеринарния специалист, с когото много се гордея. По принцип имам екип от ветеринарни експерти, аз самият също съм такъв, но се грижа за нещата във фермите глобално. Докато той обикаля по света, бил е няколко пъти в САЩ, след това във водещи ферми в Германия и Израел, там където животновъдството е много добре развито. Всеки път той се връща с идеи за иновации, които ние прилагаме. Вследствие на иновациите, които са свързани с качеството на фуражите, които ние сами си произвеждаме /отглеждаме зърно, имаме си зърн база и фуражен цех, за да сме сигурни в качеството на храната/ и хуманното отношение към животните, имаме 40% ръст в процента на издоеното мляко. Така през 90-те години започнахме със 7 л, след това станаха 17 л, след като той тръгна да обикаля света стигнахме 25 л, а вече гоним 30 л.
– Кажете за хуманното отношение?
– Хуманното отношение – това е биосигурност. То касае по- голяма площ на отглеждане. Защо?- защото едно заболяване се отключва когато има пренаселване, това важи както при хората, така и при животните. Когато при прасетата се увеличи с 10 процента площта, болестите са по- малко. Когато хуманното отношение се прилага при приготвянето на фуражите е важно дали животните ще ядат фураж, в който няма предразполагащ фактор на заболяване. Като например фураж с фузарим или пък такъв, в който се ползва животински протеин. Хуманното отношение към животните рефлектира и върху хората. Особено сега, когато ветеринарните лекари решават предстоящите проблеми с болести при животните, например птиците, предимно с антибиотици. Това води до резистентност на организмите, а после тази храна се приема и от хората. Така че, когато животните са здрави, ние хората, ще ядем продукция от здрави животни. Какво здраве можем да очакваме от прасета, които живеят на тъмно. Виждал съм прасета, които се отглеждаха в пълн тъмнина. Представяте ли си това животно, откакто се е родило не е виждало светлина. Като затворници в мазетата, които отиват на заколение. Е, можем ли в този случай да говорим за хуманно отношение?
