Интервю на Светлана ТРИФОНОВСКА
– Г-н Тодоров, приемът на проектите по инвестиционната подмярка 4.1 на ПРСР се отложи от края на март за първия ден след Великден. Това добро решение ли е от гледна точка на бизнеса?
– Де факто няма значение, въпреки че времето за отваряне на подмярката се отложи от края на март, както преди това бе съобщено от МЗХ за средата на април. Това решение е положително за бизнеса, дори на вчерашната Работна група по ПРСР /18 март/ всички браншовици се обединихме около предложението да се отложи след средата на април приемът на проекти, защото едва вчера станаха ясни голяма част от изискванията по подмярка 4.1 за инвестиции. Отлагането ще даде възможност на голяма част от земеделските производители да се подготвят по-добре. От друга страна готовност и нагласа за кандидатстване от тяхна страна има, знаете, че приеми не са правени много отдавна. Инвестиционни намерения в земеделските производители има много, така че онези, които са започнали да готвят своите проекти, ще могат да кандидатстват и да се справят в този период. Освен това, зам.-министърът на земеделието, г-н Васил Грудев, каза, че приемът за трайни насаждения и СМР ще бъде два месеца, което ще даде възможност за по-добра подготовка на по- трудните проекти, а за техника ще е месец и половина.
– Прави впечатление, че веднага се започва със земеделска техника
– Нищо подобно, приемът на проекти започва с целия спектър на мярка 4.1 със съответните приоритетни сектори. Естествено със закупуване на земеделска техника във всички възможни сектори и в животновъдство, и в зеленчукопроизводството, и в зърнопроизводството. Вчера окончателно бяха изчистени критериите по мярката, като с най- много точки са приоритетните сектори зеленчукопроизводство и животновъдство.
– Кои ще получават повече точки?
Това са проектите, които се реализират в селски райони, знаем, че повечето от районите в страната са селски, по-голям брой точки ще получават и в необлагодетелствани райони, в Натура, в Северозападна България. Това са проектите, свързани с райониране. В секторите плодове, зеленчуци, етерично – маслени култури, животновъдство, биологично производство- касаят продукцията, повече точки също ще получават тези с енергийна ефективност, както и с иновации.
– Какво се реши за иновациите?
– Остана като решение по време на Работната група да бъдат подпомагани иновативни продукти, което се регламентира с патент от патентното ведомство. Де факто по- широкото определение, което беше дадено МЗХ с включени иновации на ниво стопанство, няма да получават допълнителни точки, а точките ще останат само за проекти с нови патентовани иновативни продукти. Иновациите на ниво стопанство, тъй като не са ясни, няма кой да ги удостовери, ние от АЗПБ предложихме при следващ прием да се събере Комитета по наблюдение и отново да разсъждава по критериите и точките на база на опита, който ще придобием.
– Притеснително ли е според бизнеса това, че няма да се прилагат интегрирани проекти и колективни инвестиции на този етап?
– Не е притеснително, тъй като това са нови неща и за бизнеса и администрацията. Тя няма готовност да приема и оценява такива проекти, а бизнесът няма готовност и яснота да подготви такива проекти. Защото трябва да е ясно кой може да кандидатства за колективни инвестиции, нещо което още стои като въпрос, с какви пари и т.н. Когато говорим за интегрираните проекти- трябва да е ясно, че за да бъде интегриран проекта, трябва да бъде готова документация и наредби по мерките, които могат да бъдат комбинирани с подмярка 4.1 , а те още не са готови.
– А на по-късен етап, очаква ли се прием на интегрирани проекти?
– Да, на по-късен етап ще се случи и ще се подават интегрирани проекти. Важно е да се отбележи, че сега няма да могат да се подават проекти за съоръжения за напояване и за отводняване заради доклада на Световната банка, който се очаква да бъде готов в средата на лятото.
– Към какви проекти се очаква най- голям интерес от агробизнеса?
Моето мнение, е че най- много проекти ще бъдат подадени за земеделска техника, защото мярка 121 от старата ПРСР, изключваше тези възможности за кандидатстване и естествено, нямайки толкова дълго време възможност да се възползват от програмите за финансиране в този сектор, земеделските производители правят своите планове за инвестиции в тази посока.
– Как ще коментирате падането на мониторинга върху изпълнените проекти от пет на три годни? Според ваши колеги, това е революционна промяна.
– Това е решение, което е допустимо по Регламент, вчера беше предложено от Работната група по ПРСР, а ДФ „Земеделие” го прие, имайки предвид че мониторингът сега няма да бъде както преди. Т.е. проектите няма да бъдат наблюдавани само по отношение на инвестицията, дали тя е съществуваща и работи по начина, който е одобрена, а ще бъдат наблюдавани и по отношение на спазването на бизнес плана. Това важи както във връзка с продуктите, така във връзка с наетите работници, така във връзка с количеството и качеството на земеделската продукция. Това означава, че земеделските производители трябва много да внимават при управлението на своите проекти и да разчитат на качествени консултанти, за да нямат проблеми по време на мониторинговия период. Знаете, че досега не се контролираше изпълнението на бизнес плана, единственото, което се правеше, е да се проверява наличността на съответната инвестиция.
– Към какво призовавате земеделските производители?
– Призовавам земеделските производители много внимателно да обмислят своите идеи, предвид новостите в мониторинга при тази ПРСР, това което се прави да се предвиди дали ще бъде устойчиво в следващите три години или поне така, че да може функционира инвестицията, да произвежда онова, което е предвидено и стопанството да се запази поне с онова, което е представено в бизнес плана, защото именно тези неща ще бъдат контролирани.
