Биоземеделието може да осигури достатъчно храна за цялото човешко население, причинявайки по-малко замърсяване и по-малко здравословни проблеми на хората отколкото конвенционалното земеделие. Това сочи нов доклад на екип от американски учени, съобщава Journal de l’Environnement.
Аргументите на привържениците на конвенционалното земеделие са, че то осигурява по-добри добиви от биоземеделието и е единственият възможен начин на изхранване на 9-те милиарда души, до които ще нарасне населението на Земята до 2050 г.
В доклад, публикуван на 3 февруари в списание Nature, агрономите Джон Реганолд и Джонатан Уотчър от Вашингтонския държавен университет в САЩ обаче твърдят, че съществува и друг начин. Анализите, базирани на научната литература през последните 40 години, сравняват двата типа добиви: тези от биофермите и тези от конвенционалните ферми. Проучванията показват, че добивите от биофермите са между 8% и 25% по-ниски в сравнение с добивите от конвенционалните ферми. Процентите зависят основно от сравняваните култури. С навлизането на поликултурите обаче процентите спадат до 9, а ако се вземе предвид и ротацията на култури, тогава намаляването е до 8%.
Биофермите са по-устойчиви при суша
Според учените, биологичното земеделие има силен коз и това е по-високата му устойчивост в периодите на тежка суша. Такива периоди тепърва предстоят заради промените в климата.
Има достатъчно много доказателства, че добивите в биофермите по време на суша са по-надеждни, защото чистата и неувредената им от химикали почва задържа повече влага. И нищо не може да попречи на фермерите да използват семена, които са по-добре адаптирани към методите на биологичното земеделие, за да запълнят нуждите на производството. Независимо от разликата в количеството продукция, био фермерите имат по-здравословен начин на живот от колегите им, които използват пестициди, а приходите им са между 22 и 35 процента по-високи.
Биопродуктите се продават със средно 32% повече в сравнение с продуктите от конвенционалното земеделие. Със разлика в цените до едва 5% и двата вида земеделие могат да бъдат еднакво печеливши, което доказва, че земеделието все още има значителни възможности за гъвкавост в насърчаването на промяната в навиците на храненето, към това то да стане по-здравословно. За двамата учени-агрономи обръщането на човечеството към биоземеделието не трябва да почива единствено върху въпроса за добивите. Ние освен това трябва да намалим разхищението на храна, да разпределяме по-добре достъпа до храна в световен мащаб, както и да спрем използването на земеделски култури за биодизел и да възприемем повече хранене на растителна основа, посочват учените.
Замърсяване и хронични болести
Недостатъците на конвенционалното земеделие са очевидни. То използва пестициди, замърсява водата с нитрати и фосфати, води до увеличаване на въглеродните емисии и намалява биоразнообразието в култивираната земя. И освен това, допринася за причиняването на най-различни хронични болести. С методите на конвенционалното земеделие се произвежда храни с по-ниска хранителна стойност в сравнение с методите на биологичното земеделие. И това твърдение се подкрепя в 12 от 15 изследвания по темата, проучени от двамата изследователи.
Последният факто, който екипът американски учени е проучил, е социалното въздействие на двата метода. И отново, биологичното земеделие води. Общо е виждането в научната литература, че биологичното земеделие създава повече работни места, има по-малко вредни въздействия върху заетите в неговото производство, като подобрява техния начин на хранене, а също така създава по-добри условия за животните. Освен това, биологичното земеделие насърчава взаимодействието между производители и потребители.
“Стотици научни изследвания показват, че биологичното земеделие трябва да играе по-важна роля в изхранването на нашата планета. Преди 30 година имаше само няколко проучвания, които сравняваха биологичното и конвенционалното земеделие, но през последните 15 години броят им нарасна значително“, споделя Реганолд
