Предимствата да си биологичен пчелар у нас не са кой знае колко големи, отговорностите са повече, каза за „Агрозона“ Цвятко Начев, биологичен производител на пчелен мед от Калофер. Той стопанисва над 200 кошера, разположени на 4 места крайграда. Медът, който правят пчелите му, е акациев, билков и манов.
Цвятко казва, че е един от първите био пчелари у нас. Започнал е да се занимава с пчеларство през 2003 г. „Стартирахеме четири човека от Калофер, в момента сме трима биологични производители от града“, казва пчеларят. Мотивът му да развива стопанството си по биологичен начин е в това, че районът е чист и създава условия за целта, а цената на био меда е по-висока от тази на конвенционалния продукт.
Фермерските пазари – основен канал за реализация
Въпреки че не е леко да си земеделски стопанин у нас, Цвятко Начев е категоричен: „Захванахме се и продължаваме.“ Реализира продукцията си предимно на фермерските пазари, активно участва на този пред Министерството на земеделието, храните и горите, който се провежда всяка сряда. Част от производството продава на едро. Към момента стопанинът няма проблем с реализацията на продукцията си, тъй като намира потребители за почти целия произведен обем. В отглеждането на медоносните насекоми се включва цялото семейство, а съпругата му Таня е редом до него на фермерските пазари.
В първите години, когато е започнал дейността си като биологичен производител, био медът не се е ползвал с предимство на пазара пред този, произведен от конвенционални стопанства, казва стопанинът. Сега обаче хората „започнаха да се ориентират“, споделя наблюденията си той.
Стопанинът получава подпомагане по мярката за биологични производители от Програмата за развитие на селските райони, но не е кандидатствал по Националната програма по пчеларство. Около 40% от средствата, които получава по мярката, влага отново в пчеларството – за покупка на кошери и друг необходим инвентар.
В планината загубите са по-малко
За разлика от много пчелари, които са засегнати от големи загуби на пчели, Цвятко е щастлив, че при него загубите са минимални. Казва, че зимата е била тежка, но мъртвите пчели били в рамките на „допустимите 10%“.
Въпреки че стопанството на Цвятко Начев е в планината, където не се развива интензивно земеделие, има само пасища и съответно стопанинът не се сблъсква със замърсяване с пестициди, той абсолютно подкрепя колегите си пчелари в битката им срещу неоникотиноидите: „Това е бич за природата.“
Друго, в което е убеден Начев, е: „Пчеларството има голяма перспектива за развитие в България“.
Анета Стефанова