Без АЧС: Какво препоръчват от Европа за борба с болестта

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
4 Минути

От ЕОБХ анализират 4 сценария на управление, приложени в различни държави от Съюза

Според епидемиогичен анализ на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) относно Африканската чума по свинете (АЧС) в ЕС за периода от септември 2019 до август 2020 г колкото по-голяма е първоначалната плътност на дивите свине в регион без АЧС, толкова по-бързо се разпространява АЧС в тази популация диви свине и следователно по-кратко е времето, необходимо за проникване на инфекцията в бялата зона – свободната от АЧС територия, научи Агрозона от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). В доклада се прави анализ на подобни „бели зони” в няколко европейски страни, предприели различен подход за борба с болестта. За оценка на ефективността на мерките, прилагани в четири различни бели зони в Естония, Латвия, Чехия и Франция, са събрани данни за размера, времето на създаване на зоната и мерките, прилагани в нея, включително информация за оградите, използвани като разграничаване и броя на застреляните животни и откритите трупове. Анализът показва, че процентът на неуспех в белите зони, в които е използван единствено стандартен

(напр. в Естония през 2014 г.) или интензивен лов (напр. в Латвия през 2016 г.), като мярка за спиране на разпространението на АЧС е много висок (94% в Латвия, 100% в Естония), докато процентът на неуспех в белите зони, в които са приложени едновременно ограждания и драстични, концентрирани мерки за депопулация на дивите свине, като мерки за спиране на разпространението на АЧС (напр. във Франция през 2018 г.) е нисък (от 20% до 30%).

Затова от ЕОБХ препоръчват в бялата зона да има посочени конкретни, абсолютни цели за намаляване на популацията на дивите свине на км2 след определен период на управление. Да се постави граница около белите зони при констатиране на случай в близост. При определяне на разстоянието, на което да се постави границата на бялата зона до заразената зона, трябва да се вземе предвид скоростта на естественото разпространение на болестта при дивите свине. Скоростта на разпространение се определя и от времето за прилагане на мерките в бялата зона. Тази скорост е средно между 2,9 ‒ 11,7 км годишно в страните на източната част на ЕС, но при по-гъсто населените зони ще бъде по-висока. Бялата зона трябва да има достатъчна ширина, за да предотврати преминаването на АЧС по къси инфекциозни вериги, тъй като е малко вероятно да се постигнат бели зони без диви свине, казват още от ЕОБХ. Освен това бялата зона се нуждае от надеждна защита от ограда към рисковата зона или тиха депопулация на дивите свине. Бялата зона винаги ще бъде близо до рисковата зона и поради това е необходимо да се извършат превантивните мерки в бялата зона много бързо. Преди да започнат дейностите по умъртвяване на дивите свине след проникването на АЧС, в заразената зона трябва да се извърши интензивно търсене на трупове и да се огради след това, за да се предотврати разпространението на АЧС, препоръчват още от ЕОБХ.

 

 

 

ЕТИКЕТИ:
Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА